Шенгенското пространство се състои от 26 европейски държави, които са премахнали всички паспортни и други видове граничен контрол помежду си. То представлява огромна територия на европейския континент, която функционира като единна юрисдикция за международни пътувания, поддържайки обща визова политика. Подписано 1985 г. с Шенгенското споразумение, кръстено на малкото люксембургско селце където е подписано, е невидимият двигател на Европейската икономика. То отваря вратите на единния европейски пазар и помага на хора и предприятия да търгуват безпрепятствено с останалата част на континента.

Пътят на България към членство в Шенгенското пространство започна на 01.01.2008 г. с т. нар. „декларация за готовност“. Процесът започва с поредица от оценки, изразени в редовни доклади за мониторинг и оценка, изпращани на страната . Те обхващат всички аспекти на достиженията върховенството на закона в Шенген и готовността на България да ги прилага. От особено значение са тези в частта свързана със защита на външните граници, прилагане на визовата политика, участие в Шенгенската информационна система, защитата на личните данни, полицейското сътрудничество между държавите на Шенгенското пространство, съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси, както и функционирането на органите, прилагащи европейското право регулиращо Шенгенското пространство.

Първоначалните доклади за България изтъкнаха сериозни проблеми по отношение на функционирането на полицейските органи, съдилищата, прокуратурата и служителите на граничния контрол. С цел модернизиране и подобряване на граничния и полицейския контрол в България до стандартите на Шенгенското пространство беше създаден финансов инструмент. Той осигури на страната инвестиции в оборудване, като транспортни средства за полицията и граничните сили, оборудване за наблюдение и др. Той помогна за създаването и поддържането на система за данни и информация, интегрирана с останалата част от Шенгенското пространство, включително обмен на данни за информация за визи, транзит, контрабанда, доклади за престъпления, трафик на хора и др.

В редовния Мониторинг се отбелязват постепенно реформи във функционирането на държавните органи, както и силно подобрената ефективност на българския граничен контрол. В крайна сметка в докладите се изразява готовност на част от страната да изпълни стандартите на Шенгенското пространство. Както Жан-Клод Юнкер, бившият председател на Европейската комисия, така и Ангела Меркел публично заявиха, че България е „напълно готова да се присъедини към Шенгенското пространство“. Това не бяха просто празни политически декларации, дори напротив. Както Юнкер, така и Меркел, ясно потвърдиха чисто техническото измерение на българската кандидатура за влизане в Шенгенското споразумение.

По този начин въпросът за издигането на България в статут на пълноправен член се измести от областта на материалната и практическа подготовка в областта на политиката. Защото след като България очевидно изпълнява всички практически изисквания за участие в Шенгенското споразумение, то единствените причини нашата страна да бъде възпрепятствана, са политически.

Стана ясно, че редица европейски държави и правителства поддържат постоянно мнение срещу включването на България в Шенгенското пространство, базирано предимно на вътрешнополитически опасения в рамките на тези страни.

Въпреки обществената подкрепа на Меркел за включването на България в Шенгенското пространство, както и категорично противопоставяне на това бяха изразени от бившите вътрешни министри на Германия, както и от видни политици и партии в Бавария, цитирайки преди всичко върховенството на закона в България и големият отлив на имигранти и сезонни работници в страната. Това, което обаче е най-изненадващо е, че България е сред европейските държави защитаващи най-добре външните граници на Европейския съюз. От първите вълни на нелегална миграция през 2014 г., българската държава полага изключителни усилия и влага значителни средства в защитата на външната граница.

Преди BREXIT Обединеното кралство също беше често противопоставено по политически мотиви, но най-устойчивата и постоянна бариера за влизане на България в зоната остава Холандия. Страната многократно блокира процеса и продължава да отстоява позицията, че проблемите на България с корупцията и върховенството на закона остават достатъчни, за да отложи допълнително достъпа й до Шенгенското пространство.

Блокадата за България представлява изключителна несправедливост. Резултатът от нея са километричните задръствания от тежкотоварни МПС на КПП-тата към Гърция и Румъния. Ежегодните загуби, които нашите предприятия търпят биха се измерили в стотици милиони евро. Най-голямата несправедливост обаче е, че ние сме изпълнили практическите указания и насоки, при това с отличие. Време е тази несправедливост да бъде поправена.