“Дивангейт” позора на брюкселските чиновници

През тази седмица при съвместната визита с председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарлш в Анкара се получи изключително неприятна ситуация. Протоколната снимка, на която Шарл Мишел е седнал до турския президент Реджеп Тайип Ердоган, а за фон дер Лайен е настанена на съседен диван, обикновено заеман от преводачи или други не толкова високопоставени участници в делегации. Показателна е и реакцията на самата Урсула фон дер Лайен - тя успява да каже единствено: "Ъм", очевидно изненадана да види само два стола, които вече се заемат от нейните събеседници.

Според екипа на Мишел протоколът не е нарушен - официално срещата е между Ердоган и председателя на Европейския съвет. Освен това рангът на Мишел е по-висок, смятат неговите сътрудници. Но наистина ли е така? Ежедневно биваме слушаме мнозинството е Европейския парламент, комисарите от Европейската Комисия и купища бюрократи да ни говорят за равенство между половете, права на ЛГБТИ и прочее, и прочее. Не веднъж е коментирано лицемерието на заеманата позиция, но трябва да се подчертае провала на управляващите Европа. Това "Ъм" на г-жа фон дер Лайен съчетано с нескопосаното оправдание, скалъпено от екипа на г-н Мишел са показателни за невъзможността им да защитят дори собствените си тези. Без значение от поста на председател на Европейския съвет, съвсем в рамките на протокола и доста кавалерско, щеше да бъде, ако беше предложил мястото си на дамата, която председателства Европейската Комисия. Вместо това, г-н Мишел реши да унизи г-жа фон дер Лайен, като я остави да седне на диванчето на Ердоган. Пълна и безусловна капитолация пред Ердоган, който не спазва човешките права, а какво остава за равенството между половете.

В Турция тримата обсъждаха множество важни за общността въпроси - ограничаване на мигрантите и разширяването на Митническия съюз. Но всички теми в момента остават в сянката на тази протоколна снимка, която измести фокуса към множество замитани до момента въпроси. Един от тях е, стратегически партньор или заплаха за Европа и европейските ценности е ердоганова Турция?

През 2016 година Human rights watch предупреди, че Република Турция се превръща в "най-големия затвор за журналисти".  В класацията за медийна свобода Турция заема 154 място, което далеч зад всяка европейска държава. Откакто управлява Партията на справедливостта и развитието, Законът за държавните поръчки е променян 191 пъти и е скроен по толкова точна мярка, че милиардите автоматично отиват при определени строителни фирми, а всеки скандал свързан с поръчките бива спиран заради обвързаностите на собствениците на медии с властта, както и заплахата от преследване, чрез скалъпени обвинения. 

Тук е мястото да се запитме, готов ли е ЕС да отстоява принципите си? Според мен, категорично не. Защото и до сега продължаваме да се залъгваме, че неоосманистка Турция е стратегически партньор, без значение от вариациите на значението на словосъчетанието "стратегически партньор". Веднъж Европа капитулира пред Ердоган, когато той ни изнудваше и заплашваше с мигрантите от Близкия Изток и по-специално Сирия. Сега, присядането на диванчето от страна на г-жа фон дер Лайен и мълчаливото съгласие на г-н Мишел, показват че лидерите на Европейския съюз не са готови да отстояват ценностите си пред "стратегическите партньори". Всъщност, те не са готови да ги защитят пред никого, защото не представляват никого. Те са продукт на бездушната бюрократична машина на Брюксел, чиято сила се демонстрира спрямо "вътрешни врагове", за каквито например са сочени Полша и Унгария, но няма тежест на международната сцена.

Република Турция трябва да бъде разглеждана като "престъпна държава", защото нарушава човешките права, преследва журналисти, финансира военни операции в различни части на света и дори участва във военни конфликти използвайки наемници. Всички белези на "престъпната държава" се преплитат в днешна ердоганова Турция. Ето защо, този акт на присядане на диванчето на Ердоган получи такъв силен отзвук и анализ. За нас като консерватори и европейци е важно да осъзнаем, че сегашната външна политика на ЕС е безволева, която вместо да се опълчи на "престъпните" държави, присяда при тях, нарича ги "стратегически партньори" и ги финансира, чрез различни финансови инструменти. Присядането на председателя на Европейската комисия и председателя на Европейския съвет бяха поредния удар върху репутацията на Европа. Нужен е рязък завой и силни лидери, каквито за съжаление след ерата на Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Франсоа Митеран и Лех Валенса липсват. Европа трябва да действа с еднакъв аршин, що се отнася до "престъпните" държави и да не се оставя "на диванчето".