Едгар Юнг и консервативната революция

Едгар Юлиус Юнг, известен като един от бащите на идеята за "консервативната революция" е роден през 1894. По време на Първата световна война е вонене летец, а след поражението на Германия  участва в потушаването на комунистическия метеж в Бавария. В началото на 20-те години окончателно оформя политическите си възгледи под силното влияние на "корпоративиста" Отмар Шпан и един от идейните предтечи на днешните "нови десни" Вилфредо Парето, както    и на такива изтъкнати теоретици на немската консервативна десница като Освалд Шпенглер, Мьолер ван ден Брук и Хуго фон Хофманщал. По-късно участва активно в съпротивата срещу французите, окупирали Рурската област, работи в различни асоциации за връзки с немците, живеещи извън пределите на Германия, а в началото на  30-те се опитва да създаде консервативна политическа формация, способна да се противопостави едновременно на комунистическата левица и на атакуващите властта националсоциалисти. През юни 1933 Юнг става секретар на  Франц фон Папен и е автор на повечето му речи по онова време.

От 1919 Едгар Юнг е член на младоконсервативния "Юнски клуб", развивайки изключително активна публицистична дейност. През 1927 той публикува книгата си "Господството на непълноценните", която се превръща в "библия" за привържениците на "консервативната революция". В нея Юнг, когото след появата на книгата започват да сравняват с руския философ Николай Бердяев, заявява, че поражението на Германия във войната, Ноемврийската революция и установяването на либералната система на Ваймарската република са довели до отстраняването на традиционния политически елит и издигането на посредствени и некадърни политици, а оттам и на слаби и безпомощни правителство, т.е. до господството на "непълноценните". Според него, съвременните политици са принудени сляпо да следват желанието на тълпите, а не онова, което е правилно или органично свързано с развитието на обществото и този факт обяснява диктатурата на посредствеността в либералното общество. "Онези, които се питат за същността на новата историческа епоха – отбелязва Юнг – трябва знаят, че нейните ценности и социални постановки са коренно противоположни на либералните". Той смята, че недостатъците на либерализма трябва да бъдат преодолени по пътя на "консервативната революция", тоест чрез "възстановяването на елементарните закони и ценности, без които човек губи връзката си с природата и Бога и не може да съгради устойчиво общество. Мястото на равенството в това общество ще бъде заето от вътрешно присъщите ценности, мястото на социалното класово съзнание – от справедливото социално устройство в рамките на корпоративното общество, мястото на механично провежданите избори – от органичното възпитаване на елита, мястото на бюрократичното принуждение – от вътрешната отговорност на истинското самоуправление, а мястото на масовото безлично "щастие" – от правото на суверенната личност като част от нацията". Според Юнг, възприемайки либерализма, европейските народи и европейската история са навлезли в "задънена улица" и отчаяно се нуждаят от обнова. За него обаче, тази обнова не може да бъде постигната без решаващото участие на немската нация, защото "нито една страна и нито един народ не са толкова "европейски", колкото немците. Германската нация, физически и духовно заема централно място  сред останалите народи на континента". Тези идеи Юнг развива по-късно и в сборника "Германците за Германия".

Разглеждайки свободата като "постоянна цел на всеки истински християнин, която обаче никога не може да бъде напълно постигната", той отбелязва, че съвременният либерализъм, определяйки свободата като естествено право на всеки човек, независимо от неговите способности, характер и воля, оправдава по този начин и свободата да се извъшват злодеяния и свободата да се разлага обществото и държавата. А именно всестранното укрепване на националната държава, според Юнг, е средството за преодоляване на кризата в съвременното либерално общество. "Както за французите нацията е свещено понятие – отбелязва той – такова понятие за немците е държавата като пазител и символ на исконните ценности на националната общност". Според него, в резултат от господството на либералните идеи в Германия, държавата е поела върху себе си задачите на обществото, превърнала се е в "социална държава", т.е. в "държава, раздаваща подаяния на своите граждани и съвършено неспособна да извърши това, което се очаква от нея – да спаси Германия". Както и някои други привърженици на "консервативната революция" Едгар Юнг обаче смята, че макар и абсолютно неприемлив в областта на държавното управление и политиката, либерализмът е допустим в икономическата сфера, тъй като "икономиката следва да се обърне към органичните основи на живота, а не да се подхранва от илюзии и утопии". Подобно на представителите на съвременния неоконсерватизъм Юнг е убеден, че преклонението пред "социалната държава" е глупаво "суеверие", което трябва да изчезне, ако обществото наистина иска оздравяване на политическия и социален живот. Държавата следва да се върне към присъщите и функции, преставайки да бъде "благотворително заведение". Необходимо е, посочва Юнг, радикалното отделяне на икономиката от държавата, като всички икономически въпроси трябва да се решават от автономните съсловия, включващи хората непосредствено заети в икономиката. Според него, национализацията на икономиката е изключително опасна, защото "както държавният капитализъм, така и държавният социализъм водят към тирания, бюрокрация и всесилие на държавата". Юнг предлага държавата да не се намесва в духовната сфера, възпитанието, образованието и изкуството, които да бъдат предоставени на автономните корпорации, съставляващи всъщност народа, т.е. "онази общност, вътре в която германците се реализират като нация". Дори Църквата, посочва той, ще може да изпълни истинската си мисия, само ако бъде напълно отделена от държавата. Следвайки тази логика, Юнг стига до заключението, че фашистка Италия е създала не корпоративно общество, а само корпоративна държава, отчаяно нуждаеща се от повече самоуправление и децентрализация. Фашизмът, според Юнг, е всесилие на държавата и "цезаризъм" и той неведнъж посочва, че вместо да се ориентира към "органичните решения, характерни за Средновековието, фашизмът е затънал в традициите на държавния деспотизъм на Ришельо, Робеспиер и Русо".

За Едгар Юнг политическите партии, ръководени от откровени интриганти и демагози, са се превърнали в "истинска язва на съвременното демократично общество". Затова е необходимо системата на либералната демокрация да бъде заменена от една "органична държавна система, слагаща край на анонимността на властта и предоставяща на отговорната личност всички необходими права". Според Юнг нужните политически преобразувания могат да бъдат проведени в Германия без да бъде нарушен духът на демокрацията. "Демокрацията – отбелязва той по този повод – е онова, което иска народът. Нито една конституция не може да и окаже съпротива, никакви групови интереси не могат да застанат на пътя и, нито пък, която и да било партия може да и натрапи своята интерпретация". В същото време Юнг категорично отхвърля всички видове диктатура. "Този, който смята, че немският народи и немската държава могат да бъдат спасени чрез диктатура, вижда само утрешния ден, а не близкото или по-далечно бъдеще. Не можеш да строиш отгоре надолу, ако искаш да изградиш здрава държава, защото такава държава и такова общество няма да бъдат органични. Необходимо е да се започне с ликвидирането на либералната "атомизация" на обществото и възстановяването на естествените връзки в него".

Юнг, както и мнозинството идеолози на "консервативната революция" категорично отхвърля националсоциалистическото движение. През 1930 той отбелязва: "В историческа перспектива сме изправени пред три основни форми на либерализма – така наречената "либерална демокрация", марксизмът като нейно отрицание, и накрая – нацизмът, който е смес от двете предходни. Това е видно, както от неговата история, така и от интелектуалния му багаж. В нацизма, либерализмът се трансформира в откровено екстремистка концепция за държавата""

Безпрецедентна атака отдясно срещу националсоциализма е написаната от Юнг за фон Папен реч, произнесена на 17 юни 1934 в Марбургския университет. "Правителството – отбелязва в нея Юнг – е наясно, че зад "германската расова революция" се крие егоизъм, безхарактерност, лъжа и измама…Примитивността е главния признак на националсоциализма, но народът не може в продължение на години да бъде мамен с демагогия". Две седмици по-късно бащата на "консервативната революция" е убит от нацистите в така наречената "нощ на дългите ножове". Името и идеите му обаче вдъхновяват както националистическата съпротива срещу нацизма в Германия, така и строителите на новата германска държава след края на войната, а през 80-те и 90-те години те са преоткрити от идеолозите на неоконсерватизма и "новата десница" в Европа и света.