Хроника на една предизвестена политическа смърт

“Няма да се кандидатирам за политически постове след като изтече мандатът ми”. С тези думи германският канцлер Ангела Меркел обяви, че слага край на политическата си кариера. Този край най-сетне дойде.

С това една ера в немската политика ще приключи. Меркел имаше исторически шанс. Аденауер и Брандт ще останат в историята като канцлерите, които вдигнаха Германия от пепелищата на Втората световна война. Кол завинаги ще бъде запомнен като канцлерът обединил Германия, въпреки съпротивата на Великобритания и Франция. Меркел… тя вероятно ще бъде запомнена като канцлерът на пропуснатият шанс.

След обединението си, Германия стана икономическа сила номер едно в Европа. Икономиката ѝ в последните 30 години е тясно свързана с износа към близките пазари. Европейският съюз е воден от Германия икономически. Меркел също помогна за това запазвайки традиционно добрите отношения между профсъюзите и големите работодатели. Колкото и да защитаваше принципите на свободния пазар и предприемачество, Меркел използваше скритият протекционизъм за да запази интересите на страната си. Когато някой от националните икономически шампиони страдаше, Меркел впрягаше всички усилия за да го защити. Примери много - от Дизел Гейт до Дойче банк.

Меркел обаче беше слаба политически. Можеше да води Европа и да бъде лидер. Имаше този шанс когато започна кризата с Либия. Избра да не го направи. По-късно когато започна натискът на нелегалните мигранти, Ангела Меркел направи най-голямата си политическа грешка.

Wir schaffen das. Ще се справим. Това беше фразата станала емблематична относно германската политика спрямо мигрантите. Това беше фразата която милиони млади, здрави и нахъсани мюсюлмани чуха. Картбланш да дойдат в Европа. И съвсем естествено, германците започнаха да търсят алтернатива. Алтернатива за Германия.

Възходът на АфД започна именно с началото на мигрантската криза през 2015. Резултатите на дясната консервативна формация нарастваха със всеки следващ ден до момента в който не се стигна до изборите в провинция Хесен, където християн-демократите на Меркел загубиха 11% от вота си. Това подтикна Меркел да обяви края на политическата си кариера.

За Европа това категорично носи положителен знак. Безотговорността на Меркел доведе на континента проблеми, които ще ни тормозят с десетилетия. Сигурен съм, че който и да е следващият канцлер на Германия ще преосмисли позициите на страната спрямо нелегалните мигранти. В противен случай би го очаквала същата съдба като Ангела Меркел.

Plus ça change, plus c'est la même chose. Колкото повече се променя, толкова повече остава същото. Тази епиграма от френският литературен критик Жан-Баптист Алфонс Кар, може би най-добре описва баналната реалност на немската политика.

След проведените избори за Бундестага стана ясно, че промяна просто няма да има. Гръмката победа на Социалистите разбира се не означава нищо. Не значи нищо, защото независимо от новата власт (Шолц е в управлението от години но все пак) отношението по въпроса ЕС ще се запази. Дори ще стане доста по-екстремно. А именно - повече Европа, сега и на всяка цена. Единствената надежда за промяна в инертната германска политика е „Алтернатива за Германия“, която макар и при лек спад, запазва позициите си на Изток.

Воден от Германия и Франция, ЕС се превръща все повече в инструмент на радикални сили, които биха искали да извършат културно-религиозна трансформация и в крайна сметка антиционално изграждане на Европа, целящо да създаде европейска супер държава, да разруши или отмени европейската традиция, на базата на трансформация на основни социални институции и морални принципи.

Поредицата от кризи, които разтърсиха нашата общност през последните десет години, показаха, че доверието в европейското сътрудничество е разклатено, най-вече защото нациите чувстват, че бавно им се отнема правото да упражняват своите законни суверенни правомощия.

Може би най-позитивният резултат от присъствието на Обединеното кралство в ЕС, беше алтернативната позиция относно федерализацията на Европа. Лондон стоеше в противовес на Париж и Берлин. Сега подобен противовес не съществува. Макрон доволно потрива ръце, защото знае, че който и да заеме позицията Канцлер, ще бъде негов съюзник по темата Европа.

Европа има нужда от лидери. Защото ако наистина разчитаме на хора като Макрон (набеждаван за лидера на ЕС от знайни и незнайни соросоиди), да водят ЕС, ЕС не го очаква нищо добро.