Ислямски движения в Югоизточна Европа. Част 1 - Босна и Херцеговина.

В тази първа част от нашата поредица за ислямистките движения в Югоизточна Европа ще анализираме ситуацията в Босна и Херцеговина. Страната неволно се превърна в своего рода център на ислямският тероризъм в югоизточна Европа. И то именно в задния двор на ЕС.

В следствие на множество събития след края на Втората световна война, на територията на Югоизточна Европа се установяват редица тоталитарни режими от съветски тип. Потискащият им характер, за част от населението, успява да създаде условия за възникване, разпространение и развитие на недемократични идеологии и течения. Започналият процес на промяна на обществено- икономическата действителност в Източна Европа от средата на 80- те години на XX век води до появата на различни групи и псевдоорганизации, които включват в своите официални документи и декларации проблема за правата на човека. В действителност повечето от тях наистина излъчват правозащитни послания и имат хуманитарен характер.  Но измежду тях се прокрадват и групировки с отявлено радикален харктер, инспирирани от външни за Европа страни.

По време на войната в Югославия и по- точно в Босненската война през 1992 г. стотици муджахидини, прекосявайки половината свят се установяват на територията на днешна Босна с намерението да вземат активно участие във военните действия срещу частите на сръбските и хърватските християни. В началото на 1993 г. когато войната е в своята връхна точка на растеж в босненските въоръжени сили се сформира т. нар. „Батальон на муджахидините“, достигащ 1500 души.  Батальонът, съставен от арабски доброволци, не просто се сражава на страната на босненските мюсюлмани, но и след края на офанзивата, муджахидините се нанасят в опустелите хърватски села в областта Травник. Краткият им престой там дава възможност радикални идеи на Исляма да намерят почва и поле за изява не само на Босненска територия, но и на територията на целия европейски Югоизток.

След приключването на военните действия голяма част от състава на „Батальона на муджахидините“ напуска Босна, отправяйки се към Чечня, Пакистан и Афганистан , но веднъж посято семето на радикализма дава своите плодове. В новосформираната държава Босна и Херцеговина обществени кръгове и политически партии не само възприемат някои от идеите на муджахидините, но и толерират участието на чуждестранни мюсюлмански групи на своя територия.

В голяма степен, тлеещите конфликти на територията на Западните Балкани са основната причина Европейският съюз да приоритизира сигурността и стабилността в региона пред това да даде реална перспектива за присъединяване. Особено в случая с Босна и Херцеговина, където можем да видим не просто тлеещ конфликт между различни етно-религиозни групи (босненски мюсюлмани, православните босненски сърби и католиците хървати населяващи Херцеговина), но и наличието на възможност за т.нар. „Спящи клетки“.

Това съвсем не е преувеличение. В зенита на Ислямска Държава, Босна и Херцеговина беше отговорна за над 300 бойци заминали за Ирак и Сирия. Подобна бройка, като пропорция от населението на страната е повече от средното за Европа. Формирането на съставеният основно от араби батальон на Босненските Муджахидини през 1992 г., беше повратна точка в мисленето на ислямизма. Често мислим за Авганистан през осемдесетте години като люлка на ислямския тероризъм но всъщност визията за ислямистка солидарност се появи в Босна. Днес ролите са обърнати и всъщност босненски муджахидини пътуваха към Близкия Изток за да се бият там.

Донякъде е разбираемо, че Европейският съюз не желае да внася чужди конфликти на своя територия. Това което обаче е странно е, че всъщност след края на войната ЕС беше активен брокер на мира, в партньорство със САЩ. Днес, ЕС действа по-скоро като геополитическо джудже на Западните Балкани и най-вече в Босна и Херцеговина. По този начин, несъзнателно ЕС оставя един вакуум който бива запълнен от една страна от руската пропаганда на босненските сърби а от друга - от радикалния ислям спонсориран от известни спонсори на световния тероризъм като Саудитска Арабия.

Сараево често бива критикувано, че си затваря очите за онези муджахидини, останали в Босна, които продължават да проповядват недемократични идеологии. Но Босна не е единствената държава в Югоизточна Европа, където идеите на политическия ислям се реализират посредством военни действия.