Кризата в Босна и Херцеговина като тревожно дежа вю.

Босна преживява най-тежката си политическа криза от войната насам. Подобна квалификация на настоящата криза в страната от Западните Балкани би се сторила странна на много хора. Все пак конфликтът продължил между 1992 и 1995 е една изключително трагична страница от историята на Балканите. Териториалният конфликт между босненските сърби, хървати и самите босненци, е най-кървавият в най-новата история на Европа, като над 100 000 са убитите а тези принудени да напуснат дома си са над 2 000 000. Ирония е, че кървавата история на Европа през 20ти век започва и завършва в Сараево.

Какво обаче прични настоящата криза? Най-кратко можем да кажем, че катализатор за нея е желанието на босненските сърби да се отделят от федерацията, като по този начин разрушат подкрепеното от международната общност Дейтънско споразумение с което приключи войната.

Дейтънското споразумение не е перфектно. Това е ясно на всички ни. Също така обаче, е ясно, че не можем и да си затваряме очите пред агресорите, целящи да разрушат крехкия мир в Босна и Херцеговина. Дейтън раздели Босна на два автономни региона - доминираната от босненските сърби Република Сръбска и федерацията на католическите хървати и босненските мюсюлмани.

Лидерът на босненските сърби - президентът на Република Сръбска Милорад Додич предложи Република Сръбска да се отдели от юридическите и данъчните власти на Босна и Херцеговина, както и от армията на федерацията. Това което обаче е още по притеснително е, че предложенията на Додич бяха одобрени от парламента на Република Сръбска, който реши да вземе властта в горепосочените сфери от националните институции на Босна и Херцеговина. Споделените между трите етнически групи правна система, данъчни власти и армията са в основата на Дейтънското споразумение. В резултат на днешното гласуване, Република Сръбска скоро няма да бъде под юрисдикцията на централните власти в Сараево. Като прибавим към това и плановете на Додич за отделна сръбска армия в Босна и Херцеговина, можем да разберем защо действията му са особено опасни.

Очевидно е, че сърбите нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Националният комплекс на великосръбският шовинизъм е двигателят на тази агресия. Не си мислете, че Милорад Додич действа самосиндикално. Той е абсолютно наясно, че има пълната подкрепа не само на официален Белград но и на Москва. Именно това подтиква чувството му за безнаказаност.

Сърбите винаги са се опитвали да играят двойна игра на арената на международната политика. И тако и вако. И с едните и с другите. Ето защо, трябва да гледате това което се случва в Босна и да мислите за останалата част на Балканите. Сърбия се опитва да дирижира обществените нагласи чрез своите агенти за влияние в няколко страни от Западните Балкани - Северна Македония, Черна Гора и Босна и Херцегеовина. Подобно влияние е агресивно, безпардонно и деструктивно.

Очевидно е, че Сърбия не е нормална и демократична страна и отдавна е спряла развитието си. Вучич и Додич трябва да стъпят здраво на земята и да осъзнаят, че с този ход на външната си политика, Сърбия не може и да си помисли за членство в ЕС. Може би това е целта, страната да остане единствената, безсилна маша на Кремъл в региона, въпреки че Москва е към момента губи позиции по отношение на Балканите.

Босна и Херцеговина е основно поле на противопоставяне между Русия и Запада. Днес, Дейтънското споразумение, при което медиатор бяха САЩ и ЕС е на път да бъде разрушено и то именно от страната която беше губеща през 1995 г. Република Сръбска играе ролята на прокси на Белград, който играе ролята на прокси на Москва. Геополитическата игра обаче може да коства живота на хиляди.

Ето защо, докато не преразгледа външната си политика, Сърбия просто няма място в Европейския съюз. Не бива да си играем с огъня. В противен случай историята може да се повтори за трети път.