Мюлер ван ден Брук и консервативната революция

Наред с Освалд Шпенглер, сред най-изтъкнатите теоретици на “консервативната революция” във Ваймарска Германия е и Артур Мьолер ван ден Брук, който при това става известен в родината си далеч преди началото на Първата световна война. Още в нейното навечерие, в своите публикации, той призовава за възприемането на един откровено националистически аргументиран консерватизъм като основа на немската политика и шокира обществеността с антимонархическите си изказвания. Мьолер е сред първите теоретици на десницата, стигнали до извода, че е необходимо консервативните ценности да бъдат осъзнати от широките маси и докато старият пруски консерватизъм традиционно се обръща към трона и църквата, той се обръща към нацията като символ на политическото единство.

    Основната му книга, озаглавена “Третият Райх”, съдържа яростна критика на либералните идеи и на марксизма. Докато, според либералите, демокрацията се основава върху суверенитета на личността, за Мьолер ван ден Брук тя се обосновава от идеята за единството на нацията. Той твърди, че немците са една “демократична нация”, ако обаче под демокрация се разбира “участието на народа в решаването на собствената му съдба”, т.е. не наличието на някакъв “обществен договор”, а съществуването на приемственост между поколенията, кооперативни връзки и развито местно самоуправление, което в крайна сметка би трябвало да доведе до формирането на съсловна държава, тъй като според него изкуствено заимстваният от британците парламентаризъм няма бъдеще в Германия. Мьолер счита, че именно либерализмът е превърнал социализма в интернационален марксизъм и е основният рушител на религията, културата и патриотизма.

    Към марксизма той се отнася крайно враждебно, отбелязвайки, че “във всички произведения на Карл Маркс не може да бъде открита дори и една дума, изразяваща любов към човека, там присъстват само ненавист и идеи за мъст и възмездие”.

    Според Мьолер ван ден Брук трагедията на Ноемврийската революция в Германия е, че тя е внесла в съзнанието на лишените от националните си корени германци онези форми на социализма, които по начало са чужди на немците като нация. “Осъзнаването на собствената нация, означава преди всичко осъзнаване на националните ценности - отбелязва той - Нацията изисква общност на ценностите, а национализмът - осъзнаване на тяхната значимост”. Мьолер смята, че Маркс не е съзнавал дълбокото своеобразие на собствения път на развитие на всяка отделна нация, интересувал се е само от икономическите реалности и погрешно е възприемал световната история като арена на класовата борба, а не на борбата между нациите. Точно поради това се е насочил към пролетариата, въобразявайки си, че “понеже е лишен от отечество”, той е в състояние да преодолее естествените противоречия между нациите. “Там където народът притежава силно развита политическа традиция - посочва Мьолер ван ден Брук - там против идеите на Маркс е цялата хилядолетна европейска история. Марксизмът може да се утвърди само сред онези народи, които все още не са осъзнали своята историческа мисия, а това днес са руснаците и германците”.

    Мьолер е категоричен в схващането си, че най-голямото зло на новото време е либерализмът. Според него, “либерализмът убива културата, разрушава отечеството, той означава края на човечеството”. Първобитните народи не са познавали либерализма, по-късно онези, които са създали държави, винаги са се стремели да го ограничават. Либерализмът е символ на общество, в което няма нищо обединяващо. Това е идеология на безродни парвенюта, в чиято основа е схващането за ликвидиране на различията между нациите, расите и културите. Отбелязвайки, че либерализмът е породен от “плоската материалистическа философия на рационализма”, създадена от Просвещението, Мьолер отбелязва обаче, че макар и появил се първоначално в Англия и Франция, неговите прояви там са били ограничени като в Англия това е станало с помощта на позитивизма, а във Франция - благодарение на национализма. Макар че френските либерали побеждават в революциите през 1830 и 1848, след това те се превръщат в твърди защитници на частната собственост и убедени националисти - Гамбета, Буланже и Клемансо защитават реалните интереси на нацията. Според Мьолер, трагедията на немските интелектуалци е, че за разлика от французите те, страдайки от “комплекс за непълноценност спрямо Запада”, възприемат сериозно либерализма, смятайки го за “прогресивно учение”. Всъщност, посочва той, във Версай немските либерали за пореден път “бяха изиграни от Запада, който доказа, че съвсем не се ръководи от отвлечените “либерални ценности” а от своите национални интереси”. Поради това, според него, Германия се нуждае от собствен “трети път” на развитие, различен както от марксизма, така и от крайния либерализъм и основаващ се на “революционния консерватизъм”, тясно обвързан с националната идея.

    Следва да се отбележи обаче, че Мьолер ван ден Брук, както впрочем и останалите идеолози на “консервативната революция”, разглеждат либерализма не като определена общностна форма, а преди всичко като мироглед. Мьолер при това прекрасно осъзнава, че в началото на ХХ век либерализмът в икономиката постепенно отстъпва мястото си на така наречения “организиран капитализъм”, а либералната демокрация се трансформира в “социална”. По този повод той пише, че “духовният строеж на капитализма вече не се определя от противопоставянето между труда и капитала. На мястото на капитализма на свободната търговия се утвърждава обусловеният от обществените интереси предприемачески капитализъм, в който капиталът и трудът означават вече не толкова пари, колкото власт, възможността да се разпореждаш, свободно придвижване. Този нов тип капитализъм е голямо предизвикателство за социалистическото учение, защото вместо експлоатацията на мнозинството си поставя за цел осигуряването на възможност за реализация на всеки и по този начин лишава комунизма от всичките му предпоставки. Експлоатацията на природните богатства на цялата планета поставя пред суверенните нации задачата да вземат участие в нея дотолкова, доколкото им позволяват собствените възможности”.

    Яростен противник на Ваймарската република, смятана от него за въплъщение на либерализма, Мьолер ван ден Брук не крие отвращението си от политическите партии, превърнали се в съществен елемент на една тотално корумпирана система. Онова, което той определя като “третия немски Райх” е държава, основаваща се на “органичното общество”, отхвърляща класовата борба и издигаща в култ националната идея.

    Макар някои елементи от идеологията на Мьолер ван ден Брук (включително идеята за Третия Райх) по-късно да са заимствани от националсоциалистите, самият той се отнася с откровено презрение тъм тяхното движение. Още в началото на 20-те Мьолер категорично отхвърля предложенията на Хитлер за съюз между ръководените от него “младоконсерватори” и нацистите, отбелязвайки, че “този неграмотен тип никога нищо няма да разбере”. Естествено е, че след смъртта му (през 1929) управляващите Германия нацисти се отнасят крайно неприязнено към неговото идейно наследство и привържениците му, още повече че те отказват да възприемат расовата утопия на националсоциализма. Това обаче не променя факта, че наред с Шпенглер, Мьолер ван ден Брук в най-голяма степен определя мисленето на немската десница през периода на Ваймарската република. Негвата остра критика на либерализма и несъответствието му на немската политическа култура остават поразително актуални и днес.