Необходимостта от развитие на силите за отговор на НАТО в Европа

Силите за реагиране на НАТО (NRF) са сили с висока готовност, включващи сухопътни, въздушни, морски и специални части, способни да бъдат разположени бързо при операции, където е необходимо....

В настоящата европейска действителност рисковете и заплахите, които могат да бъдат генерирани от средата за сигурност, нараснаха значително. В търсене на отговор на тези нови предизвикателства НАТО предприе широко мащабна трансформация в своята структура. Започвайки от взетите решенията в Прага от 2002 година НАТО осъществи промени, насочени към регламентиране на съюзни действия в различни мисии и операции.

 Самите Сили за отговор на НАТО (NRF) са сили с висока степен на готовност, съвместни и многонационални, способни да провеждат както самостоятелни мисии, така и да бъдат част от по-големи сили в други операции или да изпълняват задачи като сили за първоначално навлизане, които ще подготвят театъра на операциите за последващите мащабни сили. Силите за отговор са способни да участват в пълния спектър от мисии и операции на НАТО, и са способни да провеждат противоположно навлизане във враждебна вражеска среда.

След атентатите от 11 септември инициативата за сформиране на специална структура за отговор на НАТО е подета на официалната среща на Алианса в Прага през 2002 година. Там темата е обсъдена и приета, а  идеята за създаването на Сили за отговор на НАТО намери място в новоприетата военната концепция на Алианса от 2003 година. В следващите години концепцията на Силите за отговор бива доразвивана, а през 2015 година идеята е развита в още 6 страни, сред които е и България.

По своята същност мисията на силите за отговор на НАТО е да предоставят възможности за незабавен военен отговор в една развиваща се криза, като част от всеобхватния система за управление на кризи на Алианса, както за операции по чл. 5 от Вашингтонския договор, така и за операции в отговор на кризи, извън чл. 5 от Договора. С възникващите предизвикателства пред европейската сигурност, свързани с Русия, както и рисковете, произтичащи от Близкия Изток и Северна Африка на срещата на върха в Уелс през 2014 г., съюзниците от Алианса се споразумяха да засилят способностите на Силите за отговор на НАТО. Така се роди идеята за сили с много висока степен на готовност (VJTF). Тези сили в момента са в преходен период, като военните щабове работят по реализиране на концепцията за включването им най-пълно в цялостната структура на Силите за отговор на Алианса. Чрез тях Силите за отговор на НАТО повишават своята способност, като адаптират по-гъвкави и по-големи като способност формирования към новите предизвикателства пред сигурността в източните и южните флангове на НАТО.

Ето защо в съвременната променяща се среда на сигурност в Европа, главно заради опасността от терористични нападения и зачестилите военни конфликти в постсъветското пространство, инспирирани от Русия, развитието на Силите за отговор на НАТО би било съществена стъпка в обезпечаването на европейската сигурност.