Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianMacedonianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

На какво стана заложник бюджетът?

Полша и Унгария предупредиха, че ще наложат вето върху бюджета заради обвързаността на  средствата с върховенството на закона и го направиха. Така бюджетът на ЕС се оказва поредната ключова политика, която се забавя драстично поради политически причини.

Въпреки дългите и продължителни преговори, след няколко месеца беше постигнат „исторически“ според лидерите компромис. Необходимите мерки срещу разпространението на COVID пандемията, както и очакваната икономическа криза налагат спешно приемане на бюджет, който трябваше да бъде многократно преработван, за да може да отговори на настоящата екстрена финансова ситуация.

Според договорката, преди да бъде гласуван Бюджетът на Европейския съюз за следващите седем години трябва да бъде 1 824 милиарда евро.

750 милиарда от парите ще бъдат част от фонда за възстановяване от коронавируса, а един трилион и 74 милиарда са за Многогодишната финансова рамка.

Според Брюксел и лидерите, пакетът е исторически, тъй като за пръв път в историята на Съюза се гласува толкова голяма сума. Това е и причината преговорите да се проточат толкова дълго.

Очаква се тези 750 милиарда, определени по фонда за възстановяване, да бъдат разделени на грантове на стойност 390 милиарда евро, а останалите 360 милиарда да послужат като средства за кредитиране на нуждаещите се страни.

Бюджетът беше гласуван и в ЕП. Основният приоритет там бе да се осигури увеличение за водещите програми, които са изложени на риск от недостатъчно финансиране съгласно споразумението на Европейския съвет от юли 2020 г., което застрашава ангажиментите и приоритетите на ЕС, по-специално Зеления пакт и Програмата в областта на цифровите технологии.

15 милиарда евро са осигурени за подсилване на водещите програми за защита на гражданите от настоящата пандемия от COVID-19, за предоставяне на възможности за следващото поколение и за запазване на европейските ценности.

1 милиард евро ще бъдат вложени за увеличаване на възможностите за гъвкавост за справяне с бъдещи нужди и кризи.

Приемането на бюджета е изключително важно и заради мрачните икономически прогнози за последствията от пандемията. Специалисти предупреждават, че икономиката на ЕС може да се свие с около 7%. Очаква се и увеличаване на безработицата, както и увеличаване на дефицитите. От Комисията подчертават, че приемането на бюджета е първата стъпка за по-ефективното справяне с кризата.

Въпреки тежките преговори между трите институции и държавните правителства, както и твърденията за исторически успех, бюджетът удари на камък в Съвета заради „не“ от две държави – Полша и Унгария.

Много европейски политици и медии започнаха да твърдят, че двете държави са взели европейската икономика за заложник. По-задълбочен преглед на събитията, довели дотук, ще покажат, че това не е напълно вярно твърдение. Полша и Унгария предупреждаваха за това свое намерение и то не е изненада. Камъкът в мелницата на ЕС се оказа „върховенството на закона“.

Двете страни напълно закономерно се обявиха против механизма, обвързващ разпределянето на европейски средства с този критерий. Според тях този механизъм трябва  да бъде обсъден допълнително, защото няма нищо общо с договорката по време на лидерската среща през юли. Освен това, двете държави са непрестанно критикувани от Брюксел именно за върховенството на закона. Почти не преминава пленарна сесия в Парламента, на която да не се гласува и резолюция срещу една от двете или и двете страни.  Преглед на текстовете им показва, че основен акцент по-често са въпроси свързани с незаконни мигранти, еднополови бракове и права на ЛГБТИ общността, а не равния достъп до правосъдие или бавното водене на съдебни процеси. Двете страни са от Източния блок и темата за суверенитета им е изключително деликатна. Според Договора от Лисабон, ЕС няма компетенции по подобен тип вътрешни въпроси. Това кара двете държави да обединят своите позиции и да се противопоставят на подобен тип действия от страна на Брюксел, които според тях потъпкват учредителните договори.

За да не бъде заложник цялата европейска икономика, двете държави обявиха свое алтернативно предложение. Те предлагат „двустепенен“ процес на приемане, който няма да попречи приемането на бюджета. Брюксел трябва да се откаже от механизма за обвързване на средствата с върховенството на закона докато той не бъде изяснен.

Непостигането на консенсус между институциите доведе до ситуация, в която 27-те страни членки са с неясно икономическо бъдеще по средата на пандемия и в навечерието на финансова рецесия. „Похитителите“ не са Полша и Унгария, а причината за кризата е в компромиса, направен от ЕП и от лидерите на страните членки, за да бъде угодено на либералния европейски политически елит. Още при процедурата на утвърждаване на новия състав на Комисията ясно личеше, че новата „коалиция“ между социалисти и либерали, която включи и другите по-малко партии от лявото малцинство в Парламента, ще направи всичко възможно да ограничи влиянието на ЕНП и другите десни партии върху единствената институция със законодателна инициатива в ЕС.

Забавеният избор на Комисията, както и компромисното ѝ утвърждаване бяха ясен сигнал за зараждащата се криза и острото противопоставяне между леви и десни. Фон Дер Лайен е многократно критикувана за своите политики като председател на ЕК и много често е обвинявана в това, че „налага“ демократични стандарти, които не са общоприети.

За Полша и Унгария това се оказа не просто борба между леви и десни идеологии, а потъпкване на учредителните договори и атака срещу техния суверенитет и идентичност, която засяга не само тези две държави, но всички политици и граждани, които подкрепят модела „Европа на нациите“.

Кризата с бюджета е ясен индикатор, че Брюксел не може да се справя в тежки ситуации и бюрократичната идея за налагане на ценности е достигнала до своята критична точка. Ако този проблем не бъде разрешен час по-скоро, то това може да доведе до сериозни последствия не само за отношенията между европейските институции, но и за ЕС като цяло. Едно по-сериозно блокиране на механизмите за вземане на решения, може да доведе и до напускане на някои страни членки и дори до разпад.