На лов за вещици

В средата на месец юли стана ясно, че Европейската комисия откри производство за установяване на нарушение срещу Унгария и Полша относно равенството и защитата на основните права, като акцент идва нарушаването на правата на хората от LGBTIQ+ средите.

Това производство идва в следствие на множество случаи в двете държави, в които се говори за насилие срещу представителите на LGBTIQ+ общността. Разбира се, прави се уточнение, че тези случаи и в двете държави са относно различни конспекти. А именно в Унгария го обвързаха с приетия Закон за борба с педофилията. А по отношение на Полша Комисията отчита като проблем, че властите не са отговорили напълно, както и по подходящ  начин на приетите от няколко полски региона резолюции за свободни от LGBTIQ+ зони.

Така известният унгарски закон за борба с педофилията по своята същност забранява демонстрирането или популяризирането на хомосексуалността или промяната на пола сред лица, които са непълнолетни. Тази забрана важи и за училищата, където за съжаление, и в България последните години виждаме случаи на жестока и агресивна пропаганда сред децата в училища. Пропаганда, която е водена от НПО-тата на Сорос. За щастие има доста будни граждани и консерватично-патриотични партии, които успяха на време да алармират относно скандалните случаи, един много известен е с книгата „В – като вагина“, или пък детската книжка за „Мравин“, която възпява еднополовата любов. Ето защо предвидливо в Унгария защитават децата си от неспиращата ляво-либерална и гнусна пропаганда, развращаваща към ценности, които са освен неморални, нехристиянски, но и далеч от биологичните закони.

По отношение на Полша – повече от 80 градове и общини се обявиха като свободни зони от LGBTIQ+ пропаганда. Техният брой нараства, независимо от всичките отправени критики, не само от Европейската комисия, но и на международно ниво.

Тук отново излиза на преден план и нещо, за което бях писала миналата година, а именно, че Съюзът трябва да е основан на принципа „Европа на Отечествата“, а не „Европа на брюкселските чиновници“ … Всяка държава, независимо, че е част от Европейския съюз, трябва да може да налага своите принципи, закони и виждания, спрямо ценностите на страната си. Ако в целия Европейски съюз бъдат приети еднакви принципи и закони, не се губи идеята за самостоятелност, независимост, уникалност? Тогава какъв е смисълът от ценностна, етническа, национална идентичност, ако навсякъде е еднакво?

Всичко това е един добре изигран цирк, и то лицемерен, защото брюкселските чиновници, борци за свобода и еко, са защитници на правото на мнение, но само тогава, когато е в тяхна изгода. Когато някой изрази лично мнение, различно от тяхното, се задействат всички  механизми на Съюза, за да бъдат санкционирани, за това че са позволили да работят за хората си спрямо тяхната ценностна система.

Ловът на вещици е в пълна сила и то от доста време. Сега, виждате ли, Европейската комисия е дала срок на Унгария и Полша – два месеца, в които да отговорят на Брюксел. Иначе – Комисията може да вземе решение да изпратят мотивирано становище, както и да предявят иск срещу тях в Съда на Европейския съюз. А председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви унгарския Закон за борба с педофилията, като срамен и противоречащ на ценностите на Европейския съюз. А не е ли срамно и лицемерно ограничаването в правенето на политика и утвърждаването на суверенни ценности? Или отново гледаме на ценностите на Европейския съюз спрямо изгодната ситуация?

Ценностите, които страни като Унгария и Полша отстояват до край не са погазване на така наречените европейски ценности – равнопоставеност и свобода – те са символ на борбата за идентичност. Борба за идентичност не са политическите партии, които управляват двете държави, а идентичността на техните народи. Ролята на политическите партии е да изразява волята и желанието на своите избиратели. Така че хвърляйки обвинения за расизъм и потъпкване върховенството на закона от страна на брюкселските чиновници, те обиждат не само политическото представителство на Унгария и Полша, те обиждат нормалните обикновени унгарци и поляци. Това не е свобода, това е чист тоталитаризъм.

Противопоставянето на еднополовите бракове и джендър пропагандата е борба за национална принадлежност. Налаганият брюкселски тоталитаризъм трябва да спре. Европа трябва да е на суверенните отечества. Ако този тоталитаризъм продължава, не ни чака нищо добро. Ще станем свидетели на брутална нелегална миграция, пошла и гнусна, развращаваща децата и семейството пропаганда, налагаща, че това да си се определяш като трети, пети, десети пол, е окей и прочее. Това не е нашето бъдеще, това не е бъдещето на Европа. Отново ще повторя, че то е в традиционното семейство, в борбата за национална идентичност и отговорност към родината.

Унгария и Полша са страни за пример относно отстояването на интересите им, като част от Европейския съюз. Също така са пример относно силата на духа, защото атаките на брюкселските чиновници спрямо тях са неспирни. Отстояването на собствено национално самочувствие на независима и суверенна държава, част от Европейския съюз, е за адмирации.

Борбата на Унгария и Полша с розовата брюкселска диктатура ще е дълга и трудна. Борбата за Европа на отечествата ще е трудна. Борбата за свободна воля – отстояването на традиционните семейни ценности, това предстои пред всички нас представителите на истинските, непреходни ценности на стара Европа – да се борим за нормалното.

Свидетели сме, че особено спрямо премиерът на Унгария Виктор  Орбан, брюкселските чиновници са силно агресивни и нападателни. Още през 2010 г. Европейската комисия имаше възражения спрямо неговите реформи, свързани с банковата реформа. На следващата година го упрекваха за новия медиен закон в Унгария. Но преломният момент бе 2014 г., когато Европейския съюз отново разкритикува Унгария, че не приемат модела на възприятие на нелегалните мигранти и LGBTIQ+ хората. От тогава насам критиките не са спирали – да оставят Унгария без глас в Съвета на ЕС, безброй санкции по техни вътрешни политики и прочее.

Идеята на Европейския съюз е да е на суверенните държави, на идентичността на държавите членки, а не разни лилаво-розови административни брюкселски човечета да налагат виждането си. Тази машина взима решенията за хората в Унгария и Полша? Защо? Те ли знаят как е по-добре в тези държави, или хората, които живеят, работят, плащат данъци там?

Тази лицемерна политическа химера, която създават брюкселските шарени чиновници трябва да спре. Грозно е, когато една държава се обяви против LGBTIQ+ пропагандата, която води да разпад на семейните устои и ценности – да бъдеш mute-нат. Лицемерието им е грозно, защото е и мотивирано финансово. Само че за бъдещето на Европа цена няма.

Отстояването на националните интереси е бъдещето на Европа, за да спре ловът на вещици.