Произходът на Европейската зелена сделка и уроците от миналото

В речта си от септември 2019 г, с която даде начало на своя мандат, председателя на Европейската комисия Урсула фон Дер Лайен описа плановете на ЕС да приеме Европейската зелена сделка - амбициозен план с цел елиминиране на емисиите на въглероден диоксид до 2050 г. и опазване на природата. В този момент малко хора разбираха какво  точно е намерението на новата Комисия, още по-малко разбираха от къде идва наименованието на този нов план за развитие на континента.

Две години по-късно, Зелената сделка диктува не само развитието  на енергийния сектор и на транспорта, но и всички сектори на икономиката, външната политика, и културата и образованието. За съвсем кратко време, този план, публикуван официално през декември 2019 г., се превърна в пътеводна светлина за Европа във всички сфери на обществения живот. Глобалната пандемия от COVID-19 не забави този процес, а напротив, ускори го неимоверно. Какъв обаче е произходът на тази Зелена сделка?

Концепцията за Зелената сделка не е европейска. Половин година преди фон дер Лайен да обяви плановете на Комисията, през февруари 2019 г. члена на сената на САЩ и представител на демократичната партия Александрия Оказио-Кортез представя резолюция наречена „Новата зелена сделка“, в която настоява за прекратяване на добива и употребата на природни горива в Америка. Това название не е ново - Барак Обама го използва в предизборната си кампания от 2008 г., влиза в употреба и в речника на Обединените нации през същата година. Названието се позовава на така наречената „Нова сделка“ - пакет от мерки, въведени от президента Франклин Д. Рузвелт в САЩ между 1933 и 1939 г., включващ ново законодателство, реформи, повече помощи за бедните, както и много инфраструктурни проекти. До ден днешен съществува исторически дебат относно ползите и вредите на този пакет мерки върху американската икономика и общество, като се смята, че най-позитивният резултат е смекчаването на последиците от Голямата депресия.

По-важният факт, по който има абсолютно единодушие, е че Новата сделка води до изключителното засилване на федералната власт в страната, и особено авторитета и правомощията на президента. Рузвелт създава редица федерални агенции, спонсорира нови закони и управлява с изпълнителни президентски заповеди, които до тогава са използвани рядко. Той завинаги променя структурата и баланса на силите в САЩ в полза на централизираното федерално управление, като се има предвид, че дотогава отделните щати разполагат с правото да се самоуправляват в почти всички вътрешнополитически въпроси.

Важно е да се проследи идеологичното дърво на Европейската зелена сделка, защото изучавайки миналото можем да разкрием много за моделите на поведение в настоящето, както и да предположим бъдещите развития. В случая с пакети мерки на Европейската комисия, се наблюдават три сходни елемента. Със сигурност това сходство не е нарочно, но това не го прави по-малко показателно.

На първо място, мерките на Зелена сделка се осъществяват след тежка криза. Новата сделка на Рузвелт е приета специално да се бори с последиците от Голямата депресия, докато пандемията от COVID-19 не беше предвидена от нито едно правителство. Световната икономическа криза, обаче, веднага беше идентифицирана като възможност за „зелено възстановяване“ и използвана за да се обвържат парите за помощ със зеления преход. 

На второ място, Зелената сделка е представена като единственият морален път напред. Ако политиците и обикновените граждани изпитват загриженост за хората и природата, единственият начин да помогнат е чрез мерките на Зелената сделка. Този подход, разбира се, напълно игнорира сериозните последици за централна и източна Европа, включително милионите работници в енергийния сектор, които ще останат без професии, а семействата им без издръжка. Изходната точка е изключително близка до начина на мислене относно Новата сделка, която бива обявена за единственият начин за справяне със съкрушителните нива на безработица в САЩ по време на Голямата депресия.

На последно място, Зелената сделка предвещава изключително засилване на правомощията на ЕС, за сметка на държавите-членки. Подобно на Новата сделка и последствията от нейното прилагане за САЩ, този процес е необратим. Тук отново икономическата криза, предизвикана от пандемията, отваря вратата за по-голямо влияние върху фискалната политика на съюза, включително и засилването на собствените ресурси, които представляват средства в европейския бюджет, директно таксувани от гражданите и управлявани единствено от ЕС. На практика се обособява федерален европейски бюджет. Законодателните предложения, излизащи от Комисията предлагат създаването на редица нови агенции, с правомощия, които или засягат националните компетенции, или до момента са били извършвани успешно от съществуващи структури. Това размножаване на изпълнителната власт създава допълнителен пласт изолация между центъра на бюрокрацията, където се взимат решенията, и обикновените граждани на държавите-членки.

Законодателният пакет 55, публикуван това лято от Европейската комисия предлага сериозни реформи в производството, енергийния сектор и транспорта. През 2022 г. предстои ЕС да започне реформата в здравеопазването. Сериозни промени се очакват и в културата и образованието. Дискусията в Конференцията за бъдещето на Европа е подчинена почти изцяло на зеления преход. В рамките на две години Европейската зелена сделка остави своята дълбока следа в политиката на ЕС, но най-важното все още предстои. Учейки се от миналото, все още имаме възможност да контролираме процеса на зеления преход. В противен случай рискуваме да бъдем отнесени по течението.