Руската позиция срещу Българският интерес в Северна Македония.

Западните Балкани от години са поле на противопоставяне между регионалните сили. Разбираемо е - регионът е граничен и на малка територия се преплитат редица интереси.

Един от най-активните играчи на тази геополитическа арена е Русия. Това разбира се не е изненада, имайки предвид факта, че Балканите и достъпът до топли води е част от вековната стратегия на руската външна политика. Това, което е особено неприятно за нас българите е, че един народ и по-скоро една държава, които мнозина българи считат за приятел, всъщност от поне 150 г. се бори срещу българските интереси на Балканите.

В своя статия публикувана във бр 7 на  в. „Свобода“ от 19.11.1886 г. прозорливият български държавник Стефан Стамболов пише че:

 „Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независи­ма България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съединението. Нейните доброжелателства за наший на­род щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съедине­нието.“

Стамболов безспорно е бил визионер. Той сам разбира, че Русия няма интерес от една силна България на Балканите, което предопределя не само позицията на Руската държава (независимо дали става въпрос за Руската империя или СССР) срещу българското национално обединение но и активната ѝ борба срещу него. Поредно доказателство е скорошната провокация, свързана с деня в който честваме делото на Св. Климент Охридски - осми декември.

Посолството на Русия в Скопие честити празника на Св. Климент Охридски (по стар стил) с думите: „големия просветител, първи славянски епископ, един от основоположниците на кирилското писмо, което свързва съвременните руски и македонски езици“.

Може би РСМ вижда в този акт подкрепа в историческия си спор с България, но реално показва, че е сфера на влияние, която всъщност я отдалечава от желаното еврочленство.

Всички исторически извори говорят, че Св. Климент Охридски принадлежи на българската общност и делото му е недвусмислено българско. Споменаването на „македонски език“ в подобна честитка очевидно надхвърля протоколните рамки и е ясно послание.

Междувременно българският историк Пламен Павлов критикува и думите на Зоран Заев по повод празника, в които отново не се споменава българският характер на школата на Св. Климент. Това е очевидно отстъпление от някои от трудно постигнатите, но все пак постигнати, разбирателства в съвместната историческа комисия.

Двете случки от последните часове показват ясно, че Скопие няма никакво намерение да спазва договора си с България и ще разчита единствено на международен натиск и провокации. Видно е също, че Скопие се уповава единствено на директен лобизъм.

В такава ситуация България няма друг избор освен да остане на единственото възможно становище и да не променя по никакъв начин парламентарно приетата си рамкова позиция.

Нужно е да си припомним, че българската позиция е изцяло в синхрон с критериите за членство в ЕС – решаване на двустранните спорове и защита на индивидуалните права. Към момента Скопие не спазва договор, който урежда споровете му със София, и не зачита правата на онази част от своето население, която се придържа към българската, а не към създадената в средата на миналия век македонска идентичност.

Промяната на историята със задна дата е посегателство върху истината и върху справедливостта. Това не може да бъде толерирано. И тук България всъщност е на европейска позиция: ЕС не може да бъде легитиматор за несправедливости.

С тревога следим информациите, че брюкселските бюрократи се опитват да обвържат плащанията към България по плана за възстановяване с промяна на българската позиция по въпросите на Македония. Това ще е и първи тест за това дали новосформиращото се мнозинство у нас е българско или служи на други интереси: дали ще се противопостави, ако това за плана за възстановяване се окаже истина. Не за пръв път егоизмът на някои европейски страни прозира зад действията на еврочиновниците.