Състоянието на Съюза година след изборите

Въпросителната е дали курсът, по който Комисията ще поеме е реалистичен или е идеология, породена от безсилие....

Малко повече от година след изборите за Европейски парламент и година след встъпването на Урсула фон дер Лайен като Председател на Европейската комисия, тя продължи традицията и произнесе годишната реч за състоянието на Съюза. В нея, Председателят на Комисията даде отчет за работата през изминалата година и разясни насоката, в която ще се движи Съюзът през останалите четири. Въпросителната е дали курсът, по който Комисията ще поеме е реалистичен или е идеология, породена от безсилие.

Още при утвърждаването на Фон дер Лайен за председател на Европейската Комисия имаше ясни индикации, че мандатът пред Комисията ще е изключително труден. Бежанската криза, търговските взаимоотношения със САЩ, хибридната война с Русия и икономическата офанзива на Китай, както и вътрешното разделение между Източна и Западна Европа налагаха спешни мерки и дългосрочни решения. Въпреки това, изборът на състав на Европейската комисия се забави значително, което влоши нерешените проблеми. Основната причина за това бяха левите културни марксисти и социалисти, които на всяка цена блокираха избора на консервативен лидер на ЕС, какъвто гражданите избраха и очакваха. Вместо това се стигна до исторически компромис между леви и десни, а голяма част от представителите на Парламента приеха Урсула фон дер Лайен и новата Комисия с огромна доза недоверие.

Призивът за „повече Европа“ се оказа безсилен срещу пандемията COVID-19. Страните членки напразно чакаха помощ от Брюксел и се принудиха на несъгласувани действия, за да опазят своите граждани. Това, което Комисията успя да направи е да обвини консервативните лидери за затворените граници и обявеното извънредно положение, въпреки че тези решения смекчиха последствията от вируса и запазиха Европа функционираща. Призивът за „здравен съюз“ по време на речта бе бегъл опит за признание на провала, който Брюксел претърпя. Въпреки това, лидерите на суверенните държави действаха координирано и успяха да предприемат нужните мерки, за да не бъде парализиран Съюзът. Това беше и доказателството, че моделът „Европа на Отечествата“ работи по-ефективно и бързо по време на кризисни ситуации.

Неефективните политики спрямо бежанската криза също не бяха признати. Умишленият палеж на „Мория“ показа истинското лице на кризата, което не се характеризира само с бройката на мигрантите, но и с техния характер и произход. На о. Лесбос протестираха не само бежанците, но и местното гръцко население, което ясно заяви, че не желае да съжителства с тях и ги приема за заплаха. Възможно е подобни ситуации да възникнат не само в Гърция, но и в други гранични европейски държави като Испания и Италия, а освен бежанците от Сирия, Афганистан и Ирак, в близко бъдеще ще се образуват вълни от гражданската война в Либия, както и от т. нар. климатични бежанци от Африка.

Кризата се задълбочава благодарение и на шантажите на турския президент Ердоган, който използва бежанците като разменна монета в политиката си спрямо ЕС. Той удобно беше пропуснат, въпреки яростните си атаки срещу Гърция и Кипър – страни членки, както и намесата му във вътрешните работи на България и други европейски страни.  Това поражда вътрешни противоречия, които трябва да бъдат разрешени, в противен случай се достига до блокиране на други важни политики, а последен пример са преговорите за санкции срещу Беларус.

„Зелената сделка“ беше яростно критикувана от огромна част от депутатите, а икономическите анализи показват, че тя ще бъде катастрофална за европейската икономика. Голяма част от замърсителите просто ще се изнесат в съседни за ЕС държави, а технологичният напредък, реалистично не позволява такива крайни политики в тази сфера. Несъмнено, климатичните проблеми са огромен проблем, но се нуждаят от глобални решения със справедлив фонд за преходи и ЕС трябва да работи в тази посока.

Въпреки изключителното забавяне в преговорите за приемане на МФР, по-голямо внимание бе обърнато на толерантността, зад която стои ЛГБТ идеологията. Страните, нератифицирали Истанбулската конвенция, както и тези, определили свободни ЛГБТ зони бяха атакувани за пореден път на база идеология, въпреки че Комисията няма такива компетенции, защото тези решения са изцяло суверенни.

Тези, както и други теми, обхванати в дългата реч на Фон дер Лайен показват, че тя е готова да тласне Съюза по пътя на лявата идеология, изпълнена с нереалистични и неосмислени политики, които нямат нищо общо с реалните проблеми. Те се нуждаят от спешни и адекватни решения, които само моделът „Европа на нациите“ може да предложи.