Сигурната несигурност на Запаните Балкани

През последните години се забелязва една устойчива тенденция за ясна и категорична заявка за европейска и евроатлантическа интеграция на страните от бивша Югославия, съставляваши днес т. нар. Западни Балкани.

Западните Балкани по своята същност са събирателен образ на постюгославските държави плюс Албания, които все още не са част от Европейския съюз. По своите георгафски и етнически особености страните от Западните Балкани са твърде различини, жизненото им равнище остава все така ниско, а политическото отношение в тези страни остава без аналог в цивилизования свят. В резултат на тези специфики Западните Балкани остават един от най- нестабилните райони на европейския континет. В тях съществуват все още стари, но има и нови междуетнически и религиозни конфликти. Не липсват и междудържавни конфликти, генерирани от вътрешнопартийни борби и битки между олигархични кръгове и свързаните с тях политически партии.

За първи път след края на войната в Югославия изостряне на отношенията между две от постюгославските държави беше на път да се превърне във въоръжен конфликт. Напрежението между Сърбия и Косово избухна на 20 септември, след като официална Прищина реши да забрани достъпа до територията на Косово на автомобили със сръбски регистрационни номера и задължи шофьорите да си изкарват временни косовски табели. Това предизвика недоволство от страна на сръбското население в Северно Косово, което  блокира граничния пункт към Сърбия Ярине в двете посоки. На другия граничен пункт Бърняк пътят бе преграден на 500 метра от границата от брониран полицейски автомобил, който не позволява преминаването на хора и автомобили, а пунктът е изцяло затворен от косовската полиция. Сърбия от своя страна изиска незабавното изтегляне от границата между Косово и Сърбия на всички части на специалните сили на косовската полиция и побърза да стовари тежка въоръжена техника на граничния пункт Ярине. От 23 септември три ударни вертолета на сръбската армия Ми-35 кръжат около границата с Косово при Ярине, а от 26 септември самолети на сръбските ВВС необезпокоявани прелитаха над косовска територия. В крайна сметка след 10 дневно напрежение представителите на Сърбия и Косово постигнаха споразумение, с което ще сложат край на напрежението на общата им граница. С договорката от Брюксел се предвижда изтеглянето на струпаните полицейски части на граничните пунктове Ярине и Бърняк и премахване на съпътстващите ги пътни блокади. Преди началото на премахването им ще започне разполагането на сили на КФОР на същите места, които ще останат там за около две седмици. А, от понеделник 4 октомври ще влезе в сила договореният в рамките на диалога с посредничеството на ЕС режим на винетки до намиране на трайно решение за табелките на колите.

Този казус както е много пресен, така е и много показателен за сигурността на Западните Балкани. Наслоенията, от времето на Югославия, през 90- те години, обявянането на независимо Косово до ден днешен, се превръщат в основни предпостави за избухването на въоръжен конфликт между сърби и косовари. Но проблеми на етническа и религиозна основа същестуват и сред бошняците, хърватите и албанците. Ситуацията в Северна Македония също не е за подценяване. От над година ставаме свидетели как властта в държавата със столица Скопие възприе антибългарското настоение като държавна политика и продължава да нарушава Договора за приятелство и добросъседство. Езикът на омразата спрямо България вместо да бъде спрят, той се засили, а потискането на гражданите, определящи се като българи в Македония върви с пълни сили.

В подобни условия европейската перспектива за страните от Западните Балкани все повече се превръща в мираж. Несигурността, която излъчват страните от бивша Югославия трудно би убедила цивилизования свят, че тази част от Балканите са превъзмогнали комплексите си за малоценност и в условията на засилено регионално сътрудничество са готови активно да участват в поддържането на мира и сигурността не само на полуострова, но и на целия континет. Страните от Западните Балкани заслужават да бъдат част от европейската общност, но без преосмисляне на своите възгледи, поведение и действия спрямо заобикалящата ги действителност обричат Западните Балкани на единственото сигурно нещо- несигурността.