Под обсада

На 6 януари във Вашингтон, Конгресът утвърди избора на Джо Байдън за 46 – тият президент на Съединените американски щати. Това не премина без политически вълнения. В столицата на САЩ се разразиха масови протести, проведени пред Капитолия, които прераснаха в размирни демонстрации, а част от привържениците на действащия президент успяха да проникнат в сградата, в която заседават Конгресът и Сенатът. Незабавно медии и политически лица от целия свят започнаха да засипват президента Тръмп с обвинения за ситуацията. Изцяло негова ли е вината, обаче ?  

САЩ е държава, чиято демокрация е давана за най-висш пример. Конституцията на страната позволява въоръжената защита на ценностите дори от избраните представители, ако суверенът прецени, че те не работят в негов интерес. Капитолия е един от символите на тази демокрация. За нация, основаваща се и идеализираща политическата си система, са нелогични твърденията, че само един човек може да нанесе такива щети.  Щурмът на Капитолия е признак на по-сериозен проблем, който няма да бъде разрешен само със смяната на Президента.

В последните години се наблюдава процес на изостряне на политическите противоречия между републиканци и демократи, предимно по теми, свързани със социалната политика и икономиката. Ситуацията силно напомня навечерието на гражданската война между Севера и Юга. Доверието в устойчивостта на демократичните ценности се изместват от партийната принадлежност и налагане на крайни партийни идеи. Това води до силно поляризиране в обществото и политика на противопоставяне между симпатизантите на двете партии, които все по-често започват да действат емоционално и с желание да бъдат опозиция една на друга, отколкото да се водят от собствените си идеи. В много случаи, желанието им е не просто да наложат своите идеи и възгледи, а да унижат своите политически опоненти. Доказателство за това може да бъде открито в желанието на демократите да започнат процедура по сваляне на действащия президент, 8 дни преди да завърши мандатът му.

Това поляризиране на позициите раздвоява обществото, като поставя не само Капитолия под обсада, а и всички принципи на демокрацията. Последиците са очевидни – размирици от крайни крила на двете партии при всяка промяна и всяко значимо решение, взето от политическия елит.

Тази поляризация влияе не само на обществото, но и на неговите представители, които започват да прокарват все по-крайни политики, трудно намиращи допирни точки с идеите на опозиционните сили. В САЩ това ще доведе до рязка, а не плавна подмяна на властта. Въпреки предстоящата рецесия и нужното бързо възстановяване от пандемията е напълно вероятно демократите да създадат редица скандали с републиканците, като прокарват изцяло свои политики на полов неутралитет и правят назначенията си на полов, сексуален и расов, а не на експертен признак.

Би било наивно да се смята, че случващото се в САЩ е изолиран случай. Демокрацията в пълния и смисъл е засегната и на територията на страни от ЕС. Въпреки сложната икономическа обстановка, в европейски държави започват да се прокарват закони, които задължават частни компании да назначават бордове и служители първо по полов, а след това по експертен признак. На практика, това невинаги е възможно и рентабилно.

Тези мерки, насочени срещу частния сектор, са един от най-големите удари срещу принципите на демокрацията, тъй като свободата на частната инициатива е едно от най-големите и постижения, както и неин основен принцип.

Като „подстрекател“ на протестните демонстрации, личният акаунт на Доналд Тръмп беше ограничен от няколко социални мрежи. Голяма част от медиите също „заглушаваха“ действащия президент на Съединените американски щати. Тези действия породиха съмнение за удар срещу свободата на словото. Доналд Тръмп беше защитен дори и от руския опозиционер Навални.

След ограничаването на акаунтите се заговори и за двоен стандарт, тъй като при протестите, породени от убийството на Джордж Флойд, социалните мрежи не бяха толкова решителни спрямо акаунтите на организаторите на демонстрациите, които доведоха до редица убийства, грабежи, палежи на частна собственост, както и вандализиране на национални символи – поругаване на паметници и горене на национални знамена на Щатите.

Всичко това се отразява не само на доверието в демокрацията и политическите елити. Освен че засилва поляризацията между „Севера“и „Юга“, то влияе и на пазара. След действията, предприети срещу действащия президент, социалните мрежи предизвикаха сериозен отлив на потребители. Това срина цената на акциите на големи компании като Twitter, Facebook, Amazon и др. Всички те са американски и това, разбира се, повлия на индекса на националната фондова борса – NASDAQ.

Такива отклонения при динамичните пазарни отношения създават вакуум, а той трябва да бъде запълнен от икономически конкурент. Единственият подходящ в случая е Китай, който в последните години използва всяка една политическа и икономическа възможност, за да оползотвори всички свои ресурси, така че да влияе на случващото се в международните отношения. Докато американската фондова борса постепенно тръгва надолу, повличайки със себе си своя верен евроатлантически партньор – ЕС, то китайската комунистическа икономика ще започне да процъфтява.

Си Дзипин показа своя потенциал при разразяването на пандемията. Китайската икономика първа започна своето възстановяване и страната се възползва от отслабващата европейска такава, като започна масово купуване на европейски индекси. По този начин, освен икономическо, Китай си осигурява и политическо влияние.

Съотношението между качество и цена правят китайските технологични гиганти предпочитан доставчик на технологии, като те печелят масов пазар за мобилни устройства в повечето европейски страни. Китай е и един от основните кандидати за изграждането на 5G мрежата на територията на Съюза, което е считано за заплаха от по-голямата част от европейските политици.

Новият президент на САЩ подчерта, че най-голямата заплаха на страната му е по-скоро Русия и обяви, че връща САЩ в Парижкото споразумение,  което би освободило пространство за Китай, който ще се опита да засили икономическите си позиции и да проникне по-дълбоко в Европа и света. И докато досегашният президент на САЩ успяваше да се противопостави на бързо развиващия се и можещ Китай чрез санкции, то Джо Байдън обяви, че смята да смекчи тази политика. ЕС не е федерация сам по себе си и противопоставянето на комунистическата държава би било по-бавно и по-трудно без намесата на САЩ. Си Дзипин си служи добре и с така наречените „меки сили“ и е напълно възможно да успее да прокара свои политики както в Щатите, така и в някои европейски страни, което би довело до още по-значително засилване на Китай, който би си осигурил глобална икономическа хегемония, тласкайки САЩ и ЕС във финансови кризи.