С успех завърши четвъртата годишна конференция посветена на Западните Балкани.

Вицепремиерът на Република Косово Емилия Реджепи, еврокомисарят по съседство и разширяване Оливер Вархеи, специалният представител на ЕС по диалога Прищина – Белград Мирослав Лайчак, евродепутати и високопоставени експерти участваха в  четвъртата годишна конференция „Западни Балкани“. Специално изявление беше отправено и от името на Мария Габриел – еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж.

Събитието проведено в хибриден формат се проведе в събота (4 декември) и се организира от фондацията за европейска реформа New Direction, вицепрезидент на която е членът на Партията на Европейските консерватори и реформисти Ангел Джамбазки. Съорганизатори тази година бяха полският „Варшавски институт“ и унгарският „Институт за външни работи и търговия“.

Във форума бяха обсъдени ключови теми за региона като процеса на разширяване на Европейския съюз, сигурността, миграцията и външните намеси в региона. Проведе се и кръгла маса за „Бъдещето на Западните Балкани“, в която се включиха млади политически лидери, и представители на Европейската младежка мрежа за демокрация от различни страни.

Западните Балкани са най-уязвимата част от Европа по отношение на външна намеса и вътрешни предизвикателства. Тяхното бъдеще ще окаже пряко влияние върху цялостната линия за развитието и устойчивостта на Съюза. Подложени са на силен миграционен натиск отвън, същевременно с това младите хора, търсещи по-голямо поле за развитие, се превръщат в икономически мигранти. Свидетели сме и на враждебно влияние от автократични сили, обезлюдяване и липса на работна ръка. Ето защо и дебатът за развитието на Западните Балкани е повече от необходим в момента.

Какви бяха изводите важни за България и ЕС?

Северна Македония трябва да изпълни най-малко базовите критерии, които самият Европейски съюз залага за запазване на човешките права в държавата. Когато тези критерии бъдат изпълнени и когато бъдат гарантирани правата и интересите на тези македонски граждани, които имат българско самосъзнание. Когато бъде прекратена злоупотребата и кражбата с българска история, Република Северна Македония е добре дошла да започне преговори за членство в Европейския съюз.

Не са верни твърденията, че българската позиция за Западните Балкани е неясна и не е добре очертана. Който го твърди, или не е добре информиран, или не е добронамерен. Позицията на България по отношение разширяването на Европейския съюз е била и ще остане следната – разширяване на Европейския съюз чрез Западните Балкани трябва да има и всяка една от държавите е добре дошла. Ние на драго сърце бихме приветствали и Република Албания, наша братска, приятелска държава. Бихме приветствали и Република Косово. Това са две проевропейски и прозападни държави и няма съмнение, че те имат място в ЕС. По същия начин стои въпросът и с Черна гора.

И в двете държави има дълбоко влияние, което в никакъв случай не е приятелско към Европейския съюз. В никакъв случай не е насочено към това да се изгражда доверие, сътрудничество и приятелство. Напротив – и в двете държави има много яростна, видима и очертана антибългарска линия на поведение. Тя не е от вчера, а от много отдавна, но този път е съчетана и с антиевропейска риторика, насочена срещу идеята на Европейския съюз. Всички тези пропаганди идват от един Евразийски център и са написани под индиго.

Живеем в изключително динамично време, което се усеща особено силно в нашия регион. И геополитическото, и икономическото напрежения осезаемо нарастват. Особено с продължаващите напрежения в района на Черно море, свързани с отношенията между Русия и Украйна. В тази връзка се забелязва раздвижване и в държавите от Западните Балкани. Множество чуждестранни геополитически интереси на територията на Западните Балкани дават своето отражение и може веднага да се види как се представят, разказват и преследват от местните геополитически играчи.

Има влияния, които далеч не могат да бъдат наречени приятелски. Като Китай, например, която агресивно налага своята политика и икономика през много интересно обвързана система от кредити, политическо влияние, обещания и строежи. Това в крайна сметка превръща държавите, които се поддадат на подобно изкушение, в много сериозен вечен длъжник и заложник на политическите интереси на Китайската народна република. Осезаемо е влиянието на Руската федерация, особено през Сърбия. Все по-засилващо е влиянието и на Турция, която разглежда мюсюлманското население на Балканите като част от турското културно-историческо и икономическо наследство.