Писмото на Виктор Орбан по случай оттеглянето на Ангела Меркел

„На 8 декември Ангела Меркел напуска поста на германски канцлер. Част от живота на централноевропейците ще отиде с нея.“ Така започва писмото на Виктор Орбан с което отбелязва края на кариерата на 67 годишната Ангела Меркел....

„На 8 декември Ангела Меркел напуска поста на германски канцлер. Част от живота на централноевропейците ще отиде с нея.“ Така започва писмото на Виктор Орбан с което отбелязва края на кариерата на 67 годишната Ангела Меркел.

Въпреки събитията от последната година и разрива между ФИДЕС и ЕНП, чието сърце са именно немските християн-демократи, министър-председателя на Унгария засвидетелства уважение. „Ние я разбрахме, тя ни разбра“ пише още Орбан.

Писмото е разказ на една дългогодишна подкрепа и приятелство преминало през различни епохи. Например в началото, когато Орбан застава начело на Унгария през далечната 1998 година, тогава канцлер на Германия е големия държавник Хелмут Кол, който е определен в писмото, като „скъп, стар приятел, брат християнин и лоялен покровител на народите от Централна Европа.“ За Хемлут Кол пише и великия държавник баронеса Маргарет Тачър. Тя го нарежда редом до Бисмарк и Аденауер. Всички те, очевидно носят същите добродетели, които изрежда Виктор Орбан.

В следващите няколко изречения Орбан описва политическия им път, общите битки и предизвикателства сред които финансовата криза и руско-украинския конфликт. Две теми, които са безкрайно различни, но и двете дали своя отпечатък върху развитието на Европа. Ако можем да кажем, че се справихме с финансовата криза, то конфликта между Русия и Украйна е все още действащ, а в последните дни още по-интензивен и с неясен край.

„Лоялните и дисциплинирани германци, непокорните и безразсъдни унгарци стояха заедно за обща цел: Европа, в която всички нации могат да се чувстват като у дома си.“

Този цитат от писмото показва високото ниво на разсъждение на унгарския министър-председател, който умело подчертава, че общата им борба е била в посока на идеята за „Европа на нациите“. Как обаче от това се стигна до напрежение между двамата лидери и развръзката помежду им? Орбан дава своя отговор с идването на мигранската криза, която поставя под въпрос бъдещето на Европа такава каквато я познаваме. Нещо повече, тази кризи вади на показ тежките разминавания, философски и политически, които поставят Меркел и Орбан от двете страни на барикадата. Вече като противници, а не като съидейници.

Кризата разкрива, че за унгарците и другите централноевропейци родината е от съществено значение. Нацията е произходът, без патриотизъм не може да има здравословен емоционален живот. Оказва се, че германците са на другия път на европейската цивилизация, към един вид постхристиянска и постнационална държава, което е основния разлом между двамата.

В писмото става ясно, че въпреки разлома и възможността целия провал с управлението на мигрантската криза, който може да бъде прехвърлен като отговорност на Меркел, която си позволи да покани имигрантите в Европа, все пак Орбан запазва уважение и отдава различията на разминаване в ценностите и вярванията на двата народа. Нещо повече той не поставя под въпрос авторитета на германския канцлер, но поставя под въпрос бъдещето на Европа.

Европа е застрашена от имиграцията, като „циливизационна болест, която трябва да се лекува“. Други заплахи пред европейското единство са налагането на джендър иделогията, федерализацията на Европейския съюз и дехуманизацията на Европа, според Орбан.

Безспорно въпросът дали Меркел отвори кутията на Пандора, като насърчи имиграцията? Дали с нейната благословия за левичарските утопии тя не тласна Европа по опасен път от който няма връщане? Все още нямаме отговорите на тези въпроси. Това, което със сигурност знаем е, че предстоят множество битки, вътре в Европейския съюз. Разделителните линии са твърде много. По отношение на миграцията имаме досегашната германска политика на насърчаването ѝ от една страна и от друга страна, Вишеградската четворка, която настоява за силни граници и недопускане на нелегални имигранти на територията на Европа. Имаме федералисткото германско лоби и консервативното, националистическо в лицето на Полша и Унгария и техните съюзници от Централна Европа. Предстои битка и както завършва писмото си Виктор Орбан „Сега се подготвяме за битка с широко отворени очи“.