Влиянието на интернет върху политическите избори в Европа

Не минават и няколко години без да има нужда от важни избори, които се предполага, че ще променят курса на дадена държава или на цяла Европа. При настъпването на този съдбоносен момент, изведнъж се усещат размествания в пластовете, събуждат се дълбоко заспали предизборни клетки и започва масова мобилизация. В изминалите епохи, това се е изразявало в денонощно ритмично цъкане на печатарските машини и развозването на техника с огромни камиони, с цел изготвянето на трибуна и разпространяването на информация. Днес обаче това не е нужно.

Днес най-голямата пропаганда се изпълнява в интернет.
Благодарение на сравнително прозрачното политическо финансиране в САЩ и огромния мащаб на кампаниите, и политическите избори там, имаме идеален пример за силата на виртуалното пространство. През 2011 година политическите кандидати са изразходили 2,72 млн. долара за реклама в интернет, през 2012 г. цифрата вече е 159 млн., а през 2013 г. тя е 18 млн. долара.

Звучи като сериозен разход, нали? Е, разходите тепърва започват да се трупат. Едва 3 години след 2012 г. те вече са 211 млн., а в годината на самите избори те са близо 1.5 млрд. долара. Разлика от 10 пъти в рамките на едва 4 години - през 2018 г. близо 2 млрд., а през 2020 г. близо 3 млрд. долара (до този момент)! И това са само официалните, декларирани разходи за интернет реклама.

Част от красотата на тези разходи са, че реално те могат да идват от т.нар. Super PACs, които подкрепят даден кандидат, макар и той официално да не го приема.

Нещата в Европа далеч не са по-различни.
Макар в Европа наименованията на дадените организации и звена да са различни, системата е приблизително същата. За пример можем да вземем работническата партия във Великобритания, която е заделила около 3 млн. евро за Фейсбук и Гугъл реклама само за 2019 година. И поради съществото на дигиталното пространство, може да си представите какви са цифрите, щом става дума за издръжка на новинарски сайтове, групи и страници в социалните мрежи, политически инфлуенсъри, Ютюб агитационни канали, интернет предавания и какво ли още не, което официално не влиза в тези статистики поради факта, че "приятелски" фирми ги държат. Естествено, те биват добре захранвани с други методи, а по време на избори и официално.

Е, ако ги питате официално, всички ще кажат едно - ние сме независима медия, която се издържа на пазарен принцип. А как някоя фирма е решила да плаща за рекламен спот, който е 20 пъти по-скъп и също толкова неефективен при тях, а не да използва гореизброените рекламни гиганти, идея нямам. Идеята е, че сумите са дори по-фрапиращи от това, което пише черно на бяло.

Този тип реклама е и по-ефективна.
Пускането на агитационни материали по пощенските кутии, колонки във вестници и подобни способи от миналите ери, винаги са оказвали влияние предимно върху по-възрастната аудитория. Това обаче вече не е така. Между 67% и 85% от жителите на ЕС използват интернет поне веднъж седмично. А повярвайте, щом използват глобалната мрежа, значи ще видят политическа или социална кампания, под една или друга форма, дори да не го осъзнават.

След като приключите с този материал продължете с обичайните си навици в интернет и се опитайте да анализирате какво се случва на екрана на мобилното устройство. Гарантирам Ви, в рамките на часове, ако не и минути, ще получите информация, която ще се опита да наклони везните в своя полза спрямо дадена тематика.

Има и методи на работа, които са насочени предимно към тийнейджърите и най-младите избиратели, но за тях ще говорим друг път.

Колко точно това влияе върху политическите избори?
В днешно време това е фактор номер едно, спор няма. Имаш ли достатъчно сила и финансови възможности, разположени в дигиталното пространство, имаш достатъчно сила и извън него. Власт се купува с пари, а парите следват властта. Едва ли нещо ще се промени в близко бъдеще.

Телевизията е отживелица, вестниците практически са намерили своето ново място на щандовете в световната мрежа. А флаерите в пощенските кутии? Вероятно не стават и за подпалка -не за друго, просто все още се опитват да ги правят интересни с гланцирана хартия.