Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianMacedonianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

Загубеният суверенитет и защо Полша е надежда за консерватизма.

 

Страни като Полша и Унгария все по-открито застават срещу опита Европейският съюз да се превърне в периферия на две-три големи страни. Страни като Полша и Унгария и техните консервативни правителства връщат Европа там, където е нейното място: Европа на отечествата. Защото ние не сме периферия на Германия или Франция – при цялото ни уважение – ние сме суверенни страни.

 

На 7 октомври полският конституционен трибунал, издаде безпрецедентно решение в историята на ЕС: най-висшият съд на страната постанови, че два ключови члена в Договора за Европейския съюз – член 1 и член 19 – са несъвместими с полската конституция.

Член 1 дефинира „все по-тесен съюз между народите на Европа“, който се основава на зачитане на Договорите на ЕС. Член 19 описва ролята на Съда на Европейския съюз (СЕС), който „гарантира, че при тълкуването и прилагането на Договорите се спазва правото“.

Конституционният трибунал в Полша бе обявен от Европейския парламент за незаконен.

Причината? Фактът, че конституционният съд в Полша постанови, че конституцията на страната стои над наредбите на ЕС. Че това е факт е ясно. Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) ясно разделя компетенциите между ЕС и държавите членки. Има компетенции, които трябва да останат само в страните членки и други, които би следвало да бъдат споделени.

Хиляди либерали излязоха на протести. Протести срещу собствената си страна. Протести, на които искат да заявят, че тя трябва да бъде по-незначителна от Брюксел и за тях това е много важна кауза. Друго, обаче, е интересно. Нещо друго обаче е интересно а именно чие знаме е винаги най-многобройно на про-европейските протести, след синьото такова на ЕС? На протести, които между другото нямат нищо общо с ЛГБТ и прайдове, а се отнасят до коренно различни казуси. Не е полското. Задавате ли си въпроса защо про-ЕС и глобалистки насторените хора тачат повече въпросното знаме, това с дъгата, отколкото националните си флагове? Виждате ли тясната връзка между глобализма и либерализма с това знаме? Не е връзка - това Е знамето на глобализма и либерализма в 21-ви век. То олицетворява нещо много повече от права на някакви двойки. То олицетворява наивния порив на постмодерния човек да разтвори нацията, държавата и общността си в глобалното блато.

Именно това е и целта на глобалистките болшевики. Пълното безочие и сочене с пръст на полското правосъдие от страна на ЕС е омерзителен двоен стандарт. Решението на Конституционния трибунал не е неочаквано. Съществуващата съдебна практика ясно посочи възможността за оценка на конституционността на правото на ЕС. Полският конституционен трибунал повдигна въпроса за примата на конституцията над правото на ЕС в решението си от 11 май 2005 г. Министър-председател по това време беше Марек Белка, а Марек Сафян беше председател на Конституционния трибунал. Тези по-ранни решения обаче не предизвикаха възмущение или дори интерес.

Същото беше валидно, когато конституционните съдилища в други държави членки се произнесоха относно съвместимостта (или несъвместимостта) на правото на ЕС с техните конституции. Защото трябва да помним, че въпросите за върховенството на конституцията на държава членка и неспазването на обхвата на правомощията, делегирани на Европейския съюз от държавите членки на Съда на Европейския съюз, се разглеждат от конституционните съдилища от години. Не само полският конституционен трибунал, но и германският федерален конституционен съд, италианският конституционен съд, чешкият конституционен съд и датският върховен съд са заели позицията, че правото на Европейския съюз и дейността на Съда на Европейския съюз са предмет на проверка от гледна точка на конституционните норми, включително тези, посочващи границите на компетенциите, делегирани на ЕС от дадена държава.

Двама са българските представители, които гласуваха „против“ – Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков, българската делегация в групата на Европейските консерватори и реформисти. Оставяме настрана чисто конституционноправните аспекти – те са много и са в полза на нашите полски приятели. Наше морално право обаче е да застанем рамо до рамо с нашите приятели и да защитим техните интереси защото така се борим и за собствената си независимост и суверенитет.