Състоянието на електронните медии

Свободата на словото е един парадокс и e връх на политическото лицемерие....

Всяка година излизат редица доклади за състоянието на медиите, за това как е нарушена свободата на словото и разбира се - как трябва да бъде финансирано поредното НПО, което да помага в борбата с пропагандата и да раздава лъскави, безполезни награди на годишна церемония. Това действие е по-известно като „пари на вятъра“.

Естествено, има и случаи, в които журналистите наистина са брутално репресирани, разследвани и убивани, но това е по-скоро в Близкия изток, а не в ЕС.

В ЕС се развива една друга тенденция - вечната жертва.
Вечната жертва винаги има нужда от още пари, винаги е накърнено достойнството ѝ, а журналистиката в идеалния ѝ смисъл е нещо изчезнало.

Истинската журналистика не е политически коректна.
И това я прави несъвместима с текущите правила и норми. Идеален пример за това са интернет изданията, социалните мрежи и каналите за видеосподеляне.

Искате да имате успешна платформа? Страхотно! Ами трябва да спазвате 50 страници правила, като са забранени всички възможни словосъчетания, които биха обидили някоя религия, етнос, националност, хоби или политическо виждане, ако то съвпада с това на създателите на платформата. Ако не слушате, просто няма да получавате пари, това е.
Редовно се случва първо да бъдат извъртени огромно количество реклами, а в последствие материалът да е крайно неподходящ за реклама и демонетизиран.

Какво общо има това с електронните медии?
Ами много просто. За тях е почти невъзможно да се изхранват на чист пазарен принцип.
Колкото и добра цена да предложиш за реклама, колкото и добра позиция да предложиш, колкото и лоялна аудитория да имаш, никога не можеш да се сравняваш с гигантите. Фейсбук и Гугъл просто ще предложат по-евтина и по-добре таргетирана услуга.
Отново ще се рекламира във Вашата медия, но просто Вие няма да взимате парите, които искате или си мислите, че заслужавате. И да, това ще стане, само ако отговаряте на 50 страници правила.  Благодарете на бисквитките, впрочем. Благодарение на тях, независимо дали искате или не, всяка една аудитория е достъпна.

Тогава какво следва?
Тогава трябва някой да има изгода от тази платформа. А тази изгода обикновено е изразена в лобирането за дадена позиция. Това автоматично прави медията зависима, свободата на словото градска легенда, а всеки редови журналист, дръзнал да напише нещо извън "политиката на сайта", моментално е санкциониран или уволнен. Дори не се налага да се стига до този момент, просто един главен редактор казва "не, този материал не е добър" и точка. Дори да си взимате парите, кариерата Ви е затънала. Никой не чете Вашите трудове.

В крайна сметка какво означава това?
Означава, че по един или друг начин всяка една медия се финансира от някой и запълва парче от пъзела. А и винаги може да се направи платформа с неясен собственик, която да използва вече готови канали, разработени в социалните мрежи - тролове, групи, страници. Абсолютно нищо не спира даден потребител с подходяща "мотивация" да регистрира сайт с домейн .com .net .info или подобно, което не иска верификация, да го хостне на друг континент, където шансът да бъде издадена информация е минимален, а и дори това да стане трябва да се мине през огромна бюрокрация. Споменах ли, че ако се плати с криптовалута това става практически невъзможно?

И да, ако платформата стане прекалено "гореща" просто я сваляте и правите нова. Това е. Може да напишете, че собственик е подставено лице, което се намира в държава, близка до тази на Вашите опоненти. Ей така, просто за да ги дразните.

Всичко това е страхотно, нали?
Легитимната журналистика, която все повече се мести в онлайн средите, бива задушавана, а "истинската свобода на словото" е забулена с няколко дебели пласта фалшиви новини и фиктивни издатели. Защо да предприемем реални мерки и да стимулираме качествената журналистика, независимо от позицията ѝ, и да задължим софтуерните гиганти да са по-либерални с правилата си?
Е, нищо не пречи да бъде създадено поредното НПО, което да изхарчи няколко милиона на данъкоплатците, за да се потупат сами по рамото на годишната си церемония.