Настъпващата неоосманистка експанзия

Влошената икономическа ситуация - пречка или стимул за политическите амбиции на Ердоган?

Както е известно, в началото на ноември 2020 турският финансов министър и зет на Ердоган Берат Албайрак внезапно подаде оставка, изтъквайки здравословни причини. Мнозина анализатори обаче смятат, че тя е пряка последица от победата на Байдън на президентските избори в САЩ. Албайрак беше известен с близките си отношения с Джаред Къшнър, съветник и зет на досегашния американски президент Доналд Тръмп. Сега тези близки отношения се превръщат в негатив за Ердоган. Впрочем, оставката на зет му дойде непосредствено след отстраняването на управителя на турската Централна банка Мурат Уйсал, заменен от бившия финансов министър Наджи Агбал, като това стана на фона на рекордния спад на лирата спрямо долара. 

При всички случаи изглежда, че Ердоган се готви за най-лошия сценарий. През ноември 2020 турският парламент прие закон за репатриацията на турските енергийни и рудодобивнщи компании, създадени в чужбина. Според Министерството на енергетиката, тази стъпка цели да ги защити от потенциални американски санкции. Ще припомня, че веднага след победата на Байдън, Ердоган уволни шефа на Централната балка и се ориентира към по-малко рискова парично-кредитна и фискала политика. Новият шеф на банката рязко повиши лихвените проценти и донякъде стабилизира курса на лирата. Малко преди това режимът предприе и друга стъпка към по-ортодоксално управление на икономиката, отменяйки правилото, принуждаващо финансовите институции да предоставят заеми и да изкупуват държавен дълг. Както е известно, решението на Анкара да купи от Русия зенитно-ракетни комплекси С-400 си остава сред основните дразнители за Вашингтон, като са налице всички основания да прогнозираме, че след влизането на Байдън в Белия дом този проблем още повече ще се изостри. Тръмп не желаеше да налага санкции срещу Турция и беше склонен да приеме аргумента на Ердоган, че след като Обама не е позволил на страната му да закупи американски системи Patriot, тя не е имала друг избор, освен да се снабди с руските С-400. Байдън обаче, който беше вицепрезидент на САЩ именно по време на преговорите за закупуването на въпросните системи Patriot, едва ли ще възприеме тази позиция. Обсъжданата в края на 2020 в Конгреса на САЩ поправка, при всички случаи ще принуди новия американски президент да избере поне пет санкции, които да бъдат наложени на Турция, измежду общо 12-те лансирани ограничителни мерки срещу нея. Като тези санкции варират от символично да пълно изключване на засегнатите от тях субекти от всички финансови операции под юрисдикцита на САЩ.

Да не забравяме и продължаващия съдебен процес срещу турската държавна банка Turkiye Halk Bankasi AS. През 2019 тя бе обвинена в мошеничество и пране на пари при подпомагането на Иран да заобиколи санкциите на САЩ на обща стойност 20 млрд. долара (през юни 2020 Тръмп успя да отстрани прокурора по делото). Halkbank отхвърля тези обвинения, но въпреки това делото ще влезе в съда през март 2021, т.е. два месеца след инаугурацията на Байдън.

Междувременно, през декември ЕС отново обсъди призивитее на Гърция и Кипър, решително подкрепяни от Франция, за налагане санкции срещу Турция във връзка с проучванията на енергийните залежи в Източното Средиземноморие. Ще припомня, че след срещата си в Атина през ноември с египетския президент Абдул Фатах ас-Сиси (друг яростен критик на Ердоган), гръцкият премиер Мицотакис изрази увереността си, че „президентът Байдън ще допринесе за възстановяване на баланса в колективната сигурност в нашия чувствителен регион, който той добре познава, тъй като го следи от десетилетия”.

Според Bloomberg: „Вече са налице признаци, че позициите на Ердоган в Белия дом прогресивно отслабват още преди появата на Байдън. Така, по време на срещата си с френския президент Макрон в Париж, през ноември 2020, държавният секретар Майк Помпео призова САЩ и Европа да противодействат съвестно на последните „агресивни дейстния” на Турция в региона. Показателно е и, че Помпео не посети Анкара за да се срещне с Ердоган”.

Истината е, че редица спорове между Анкара и Вашингтон нямат очевидни решения, като много зависи от това, до каква степен Ердоган може да приеме компромиси, дори ако го иска. В правителството неговата ПСР е в коалиция с Партията на националистическото действие, която със сигурност ще се съпротивлява на всякакви отстъпки пред САЩ. Според лидера на турските националисти Девлет Бахчели: „Не сме  привърженици на Байдън, нито сме влюбени в Тръмп. Подготвени сме за управлението на Байдън, но се отнасяме към него предпазливо и с подозрение”.

Междувременно, пак през ноември се появиха и съобщения за среща между високопоставени военни от Египет, Израел и Судан, които са обсъждали евентуални съвместни действия в сферата на сигурността в Червено море. И трите страни са обезпокоени от турската експанзия в Сомалия, която трябва да гарантира на Анкара достъп до Червено море, което застрашава сигурността на арабските страни в района. За да не допусне това, Кайро инициира създаването на система от регионални алианси и споразумения в региона, които да са в състояние да се противопоставят на подобни заплахи, като проведения през септември 2020 в Кайро „Източносредиземнорски газов форум” с участието на Египет, Йордания, Израел, Кипър, Гърция, Италия и Палестинската автономия.

В тази връзка ще припомня и, че след като през миналата 2020 Израел постигна впечатляващ дипломатически успех, подписвайки мирни договори с ОАЕ и Бахрейн, сега еврейската държава е на път да постигне пробив и в отношенията си със Саудитска Арабия, което би довело до формирането в Близкия Изток на мощен алианс, подкрепян от Израел и САЩ и включващ Египет, Саудитска Арабия, петролните монархии от Залива, Мароко и Судан. Впрочем, говори се дори, че израелците биха могли да убедят Рияд да премахне проточилата се блокада на Катар, в резултат от което тази страна вече няма се нуждае и турското военно присъствие и закрила. Очевидно е, че подобен алианс ще бъде насочен най-вече срещу Турция на Ердоган (както впрочем, и срещу Иран, макар че израелците възнамеряват да се справят с „иранската заплаха” най-вече с помощта на САЩ). Ако тези планове се осъществят, Анкара може да се окаже в пълна изолация в стратегически ключовия за нея регион на Близкия Изток.