Прекрасният нов свят в който меметата са опасност

След като реши всички проблеми в Европа, бюрократичната машина наречена Европейска комисия най-накрая се зае с наистина важните неща пред които сме изправени днес. Това се случва посредством един стратегически документ на т.нар. Мрежа за осведоменост за радикализацията. В него, както вече споменах се борят важните въпроси на деня а именно десният хумор в интернет.

Комичният документ, озаглавен „Вече не е смешно. Употребата на хумор от страна на десни екстремисти“, представлява наниз от професионално мрънкане относно съвременните хумор и сатира в интернет. Кратък анализ на документа показва, че най-големият кошмар на евробюрократите са т.нар „мемета“, които биха могли „да влияят на това как гледаме на света и да оформят мнение“. Да пази Господ някой освен шепа безлики бюрократи в костюми да може да оформя мнение. Това несъмнено ги плаши и разбирам защо. Все пак неведнъж съм казвал, че ЕС се превръща в нова версия на СССР, дирижирана от глобалистите.

По притеснителното е, че докладът намира за проблематично свойството на интернет хумора и в частност меме културата да поставя под съмнение информация „идваща от медиите“. Какъв ужас! Да бъде поставяна под съмнение доктрината на глобалистките елити с която биваме заливани ежедневно. В резултат, документът предлага да се работи с т.нар „инфлуенсъри“ и социални медии, които да налагат повече цензура. В докладът не е използвана думата цензура а „карантина“, сигурно защото звучи по-модерно. В десните среди често казваме, че “The left can’t meme”, или казано на български - лявото не може да прави мемета. А това е така защото днешните левичари представляват статуквото.

Кой би могъл да си представи, че именно представителите на лявата, по-скоро на левичарската идея прегърнала прогреса и революцията в своя крайна цел, ще се превърне в статуквото? Джон Лайдън, вокалистът на провокативната, легендарна и левичарска пънк група Sex Pistols изразява това мнение изключително точно в едно свое интервю в което казва: „Никога не съм си мислил че ще доживея деня в който десните ще станат онези готини хора, които показват среден пръст на елитите и статуквото, както и това, че левичарите ще станат самозабравени тъпанари, които искат да засрамят останалите“[1]. Не може да бъде казано по-точно. В случая е иронично, че именно една от легендите на пънк движението го заявява. Но Лайдън е абсолютно прав. Лявата идея е загубила своята органичност. Не можеш да твърдиш че искаш революция, когато всички глобални политически елити и корпорации са на твоето мнение. Едно обаче е ясно. Заемането на авторитарна позиция, където всяка критика е забранена осигурява комфорт на днешните глобалистки елити.

Да се казва че царят е гол няма да се толерира. Да се поставят под съмнение политиките, действията и позициите на либералните болшевики, няма да се толерира.

Колко ли скучен и празноглав трябва да си за да впрягаш ресурсите на най-голямата наднационална организация в света, за да цензурираш шеги? Целта е проста. В исторически план всеки авторитарен режим е целял да стъпче всяка съпротива, в това число и осмиващият ги хумор. В България имаме печален опит с подобна политика. Извън шегите и закачките, трябва да признаем че ЕС и в частност Европейската комисия, използвайки оръдието на политкоректността  и цензурата се опитват да стерилизират интернет пространството от инакомислие. Това се случва не само онлайн, дори напротив. На ниво ЕС, ако си на различно мнение от либерално-болшевишкото политкоректно, глобалистко мнозинство, ти си опасен и срещу теб трябва да бъдат взети мерки. Пример са наказателните процедури срещу Унгария и Полша.

ЕС върви все по-сигурно към съветизиране. Да се посмеем преди да е станало твърде късно.

[1] I never thought I’d live to see the day when the right wing would become the cool ones giving the middle finger to the establishment and the left wing becoming the snivelling self-righteous twatty ones going around shaming everyone. бел. авт.