Внедреният тероризъм в Европа

Тероризмът в момента е една от най-големите заплахи пред Европейската общност. Той трябва да се разглежда предимно като социално явление....

Тероризмът е стратегически риск за цяла Европа, което неминуемо принуждава системите за национална сигурност на държавите-членки да се обърнат с лице към този риск и да създават необходимия нормативен, финансов, информационен и човешки капацитет за ранно сигнализиране, превенция, реагиране, противодействие и ефективно овладяване на последиците от него. Тероризмът в момента е една от най-големите заплахи пред Европейската общност. Той трябва да се разглежда предимно като социално явление, предизвикано от влошеното управление на сериозни системни, структурни и ценностни проблеми, от задълбочаващи се стари симетрични и нови асиметрични предизвикателства и рискове. Причините за поставянето на тероризма в рамките на социалния феномен са няколко. Първата и най-значима се оказва установяването на свръхлибералния геоикономически модел, който изостря противоречията между държавите с различна степен на развитост. Оттам се засилва необходимостта от физическото преместване на голяма група индивиди с цел по-нататъшното им оцеляване. В наши дни направленията на мигрантските потоци са от Юг на Север и от Изток на Запад. В следствие на тях, сред някои западноевропейски общества чувството за историческа вина след Втората световна война, както и стремежът за намаляване на идеологическите влияния от същата война, установяват крайно либерално отношение, което създава благоприятни предпостави за радикализиране на бъдещите поколения на мигрантските тълпи. В последните години интензитетът на радикализация на спящи терористични клетки в Западна Европа неминуемо се покачи и всички ние станахме свидетели на множество терористични нападения. Примери за терористични актове, извършени от второ-трето поколение французи, германци, белгийци и т.н. са нападенията над познатото вече на всички издание „Шарли Ебдо“, където в периода 7-9 януари 2015 г. нападатели нахлуха в редакцията на изданието в Париж и убиха 12 души. Паралелно с тях нападател взе заложници в еврейски супермаркет в Париж и уби четирима души. Девет месеца по-късно нападатели атакуваха концертната зала Батаклан в Париж и още редица обекти в града и убиха 130 души; на 22 март 2016 г. атентатори се взривиха на летището в Брюксел и на метростанция в града и убиха 32 души. Стотици бяха ранени. Установи се, че атентаторите са свързани с групата, извършила нападенията в Париж на 13 ноември; лятото на същата 2016 година радикализиран мъж, живеещ в Ница, прегази с камион хора, събрали се на крайбрежен булевард в града на националния празник на Франция. Загинаха 86 души и стотици бяха ранени; в навечерието на Рождество Христово радикализиран тунизиец подкара откраднат камион през коледен базар в Берлин и уби 12 души; следващата 2017 година бе белязана от терористични атаки с превозни средства в Лондон и Стокхолм. А най-пресният пример е от този месец, когато 18 годишен терорист обезглави учител от френско училище, защото в урок по свободомислие учителят показал на децата карикатури на пророка Мохамед. Така новият либерализъм разкри огромни пробойни в националната сигурност на цялата европейска общност, позволявайки на маргинализирани, внедрени в западното общество радикалисти да продупчват Европа като швейцарско сирене.

Нашата цивилизация трябва да се замисли много сериозно. Тя има и способностите, и отговорностите, да направи Европа по-спокойно място за живеене – като анализира грешките си и се откаже от двойните стандарти. И в същото време, като привлече всички, които могат да бъдат привлечени в битката за по-добър свят и смаже или постави под контрол отказващите да дадат правото на нашия свят да бъде по-добър.