Последиците от Зелената сделка за енергетиката на Европа

„Зелената сделка“ е една от най-обсъжданите теми и основна политика в дневния ред на Европейската Комисия....

„Зелената сделка“ е една от най-обсъжданите теми и основна политика в дневния ред на Европейската Комисия. Урсула фон дер Лайен показа амбициите си за зеления подход още при номинацията си за председател на ЕК, като създаде ресор за „зелената сделка“, който се ръководи от социалиста Франс Тимерманс.

Безспорно Европа, а и целият свят се нуждаят от по-сериозен подход по отношение на природата и екологичните проблеми, но въпросът е колкото политически толкова и научен. Планът на Европейската комисия е Европа да бъде първият климатични „неутрален“ континент и това да се случи до 2050 г., като това се случва на няколко етапа. Въпреки 30 годишния срок, много политици и учени са скептици, че това може да се случи без да нанесе трайни щети на европейската икономика.

Един от първите етапи за реализиране на новия зелен подход според Европейската комисия ще бъде драстичното намаляване на въглеродните емисии. Парламентът гласува стойност от 60%, въпреки че в Съвета се обсъждат по-ниски стойности между 50 и 55 процента. Основният противоречив въпрос е фондът „справедлив преход“ и дали ще обезпечи напълно най-засегнатите страни. Очаква се най-засегнати да бъдат енергийните сектори на страните, чийто източници на електричество са предимно централите, работещи на твърди горива. Освен електроцентралите, под обсега на новите зелени мерки ще попадат и предприятията, които работят с такъв тип горива и отделят значително количество въглеродни емисии.

По-крайните привърженици на „зеленият пакт“ предлагаха до 2050 г. европейската енергетика да се захранва само от възобновяема зелена енергия. Това на практика не е възможно. Едва 13% от енергийния ресурс на ЕС се произвежда от вода и други възобновяеми източници, като приемем, че амбициозната Германия вече произвежда над 50% от електричеството си от неизкопаеми горива. Въпреки това, оценките за ефективността на тези действия са противоречиви.

Европейският съюз е отговорен за едва 9.57% от въглеродните емисии, като най-голям замърсител е именно Германия. Тя произвежда 2.15%, въпреки че голяма част от електроенергията в страната се произвежда от зелени източници. Германската зелена политика ще направи прехода за страната по-плавен и тя няма да бъде сериозно засегната от мерките на Европейската комисия. Бундестагът взе решение да се откаже дори и от ядрената енергия, а такъв подход беше предприел и Комисията, но той беше разкритикуван от Парламента.

Затварянето на въглищните мини и ТЕЦ-овете ще бъде най-тежко за страните, чиято енергетика се захранва предимно от такъв тип гориво, а именно държавите от Централна и Източна Европа. Най-сериозно засегната ще бъде Полша. Почти 80% от електричеството на страната зависи от различните видове въглища. Държавата не може да си позволи сериозна програма за възобновяема енергия, а и рискът е неоправдан, тъй като дори в Германия са отчетени сериозни негативи, като зависимостта от климатични условия, както и бързата амортизация на оборудването. Непосредствената близост до Русия в комбинация със затварянето на дейността на този сектор би поставило Полша в огромен риск от руска енергийна зависимост. Липсата на консенсус по отношение на Северен поток доказва, че лидерите от ЕС не биха имали способността да защитят страната от такъв сценарий. Въпреки че Полша произвежда електричество предимно от въглища, тя е отговорна само за 0.86% от световните въглеродни емисии, далеч по-малко от Германия.

Естония и България също ще бъдат сериозно засегнати от тази мярка. Двете страни отговарят за по-малко от 1% от въглеродния отпечатък на планетата. България е изправена пред затваряне на „Марица Изток“. Негативните последици за България ще бъдат многократно по-тежки от тези след спирането на четирите ядрени блока в АЕЦ „Козлодуй”. „Марица Изток“ е най-големият работодател в България, като всичките му поделения дават работа на около 25 000 души. Той дава 30% от електроенергията на България. Така няма да бъде възможно оползотворяването на инвестиция за милиарди левове. Очаква се електроенергията да поскъпне, а това ще е удар по цялата икономика на страната.

Затварянето на комплекса ще доведе и до повишаване на нивата на безработица в региона. Тъй като естеството на работа е изключително специфично, преквалифицирането на миньорите и останалите специалисти от комплекса ще отнеме много време и финансов ресурс. Засегнатите, заедно със свързаните отрасли, ще бъдат около 100 000 души.

Сериозен остава въпросът за разпределението на средствата от фонда за справедливо възстановяване. Изброените страни ще се нуждаят от значителен финансов ресурс, тъй като на практика със затварянето на въглищните мини ще бъде ликвидиран по-големият дял от техните енергетики, а това ще доведе до последици за цялата икономика, а също така и за влошаване на демографското състояние на държавите.

По предварителни изчисления, България ще разполага с малко по-малко от 2 млрд. за да ликвидира сектора и последиците от затварянето му, както и да премине на възобновяеми източници на енергия. Преобладават мненията, че средствата от фонда няма да достигнат, а напротив, те са крайно недостатъчни.

ЕС трябва да си даде сметка, че „добрият пример“ ще изправи много страни членки пред заплаха от зависимости и загуба на фирми в трети страни. Въглеродният отпечатък на ЕС ще намалее, но голяма част от него ще се „премести“ извън Европа. Заплахата от Китай, Русия и други развиващи се трети страни няма да бъде намалена, а напротив. За да бъде ефективен Съюзът в борбата с климатичните промени, трябва да бъде силен извън континента – на масата на преговорите с основните държави-замърсители.