За семейството – предизвикателства, опасности и защо е нужно то да бъде съхранено

Днес честваме денят на християнското семейство. За всеки консерватор и християнин, този ден би следвало да бъде свещен. Семейството е най-малката единица на нашето общество и само по себе си представлява една малка “домашна“ църковна общност, която е неотделна част от християнския космос. Когато двама души съчетаят животите си, те неминуемо се подлагат на едно велико изпитание, в което трябва да забравят егоизма си. Или както описва семейството Св. Писание: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще станат двамата една плът” (Бит. 2:24). Днес обаче, концепцията за традиционното семейство, което е не само християнска но и консервативна ценност, е поставено на изпитание.

Редица фактори като дигитализацията на обществото, навлизането на новите технологии в производството и бизнеса и все по-развиващата се медицина са сред причините за увеличилата се значително продължителност на живота в развитите страни и общества. Въпреки че продължителността на живота в наши дни достига до невероятните, от гледна точка на миналото, средно 80 години, което предвещава само демографски бум, такъв не само не се наблюдава, но и тенденциите са все по-тревожни.

Застаряващото население в Европа, както и рушащия се статут на семейството като основна възпитателна и изграждаща социална и микроклетка на обществото, са сигурен знак за продължаващия процес на фрагментация. За разлика от годините, когато жена да роди дете без съпруг е било равносилно на икономическа катастрофа, днес нещата не стоят така. Бракът вече не е функция на икономическа необходимост. Сложността на образователния процес, заради потребността на съвременните бизнес нужди и неизбежните процеси на урбанизация по естествен начин направиха така, че желаещите да се пласират успешно на пазара на труда, днес прекарват доста повече години в образование, отколкото преди.

Статистиките показват категорично, че на съвременния човек са му необходими от между 10 и 15 години прекарани в образование и квалификация преди да се влее в икономическия живот на общността. Следователно за съвременното семейство раждането и отглеждането на деца са от една страна изтласкани по-напред във времето, а от друга са сведени от основна дейност, както е било в миналото, до една от многото дейности в наши дни.

Семейството като брак между мъж и жена в класическата и традиционна форма е необходимо да бъде съхранявано, не само заради съвместния живот, икономическото подпомагане и взаимното отглеждане на деца. Семейството има още своя образователна функция, която е пряко свързана с развитието на детето. Комуникативна функция, която свързва членовете на семейството и изгражда стабилни връзки на взаимопомощ, чувство на принадлежност към общност, осигуряване на подкрепа, близост и приятелство. Децата се раждат с потенциал да бъдат развити хора. Семейството е основният фактор да бъде достигнат потенциалът им.

Те ще го реализират единствено ако възрастните членове на семейството създадат онази благоприятстваща среда за тях, която да им покаже и зададе основните архетипни поведения спрямо морала и културата на общността, в която ще растат. Тази обществена клетка е решаващият фактор за формирането на ценностната система на децата. Възпитанието им в традиционен европейски мироглед, стъпващ на християнския морал и националната културна идентичност е основната задача, но и предизвикателство за настоящите и бъдещи родители, на фона на все по-сложния свят, в който живеем.

Днес е повече от важно да защитим семейството и семейните ценности, изтъквайки неизменната му роля за общността и бъдещите поколения, макар предизвикателствата на епохата, в която живеем да размиват приноса му. По-лошото е, че на европейско ниво, живеем във времена в които Европейският съюз е забравил своите християнски ценности завещани от основателите на общността. Робер Шуман, бащата на това което днес наричаме Европейски съюз е бил убеден католик, който е обръщал изключително внимание на християнството като темел на модерна Европа. Днес обаче всичко това е забравено. Европейският съюз води непрестанна война срещу традиционните християнски ценности и в частност срещу семейството. Разбира се институциите са подпомагани от неолиберални организации и групи, които чрез своите медийни и НПО влияния да допринасят за ерозирането му.

Наш дълг като консерватори, християни и европейци е да се борим срещу този процес.