Енергийният еквивалент на антиваксърството

Зелената сделка е невъзможна без сигурен източник на чиста енергия. За щастие такъв е наличен - ядрената енергия....

България има нужда от стратегия за развитие на енергийния сектор и енергийната сигурност преди да посочва дата за затварянето на въглищните електроцентрали.

Според Световната банка европейската икономика се е свила с 4,7% през 2020 г. Не е нормално България да се чуди как да се деиндустриализира и лиши от природните си богатства, докато нашите конкуренти забогатяват и се развиват. Затварянето на въглищните централи би имало пагубен ефект за старозагорския регион в България.

Нека не забравяме, че в момента наблюдаваме безпрецедентно покачване на цените на електроенергията. Цената на природния газ се е увеличила четирикратно през последните 6 месеца, което впоследствие доведе до цената на електроенергията. Базовите европейски цени на газа са се повишили с повече от 250%. В този контекст тази година ЕС засили своите климатични амбиции за 2030 г., което от своя страна доведе до 80% покачване на цените на разрешителните за емисии на въглерод. Когато се комбинират, тези два фактора означават, че предприятията са готови да спрат да работят, тъй като цените на енергията стават непоносими и че енергийната бедност ще достигне безпрецедентни нива.

Ядрената енергия е единственият начин да бъдат постигнати безумно амбициозните климатични цели на Европейския съюз. Лошото обаче е, че ядрената енергия, въпреки нашите усилия не стана част от Зелената сделка, като по този начин горепосочените климатични амбиции на ЕС са просто мираж.

По 7ми и 8ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, работата може да започне буквално утре, ако разбира се има политическата воля за това. АЕЦ „Белене“ също трябва да бъде завършена. Нуждата от развитие на ядрената енергия в България е очевидна. На европейско ниво, трябва да се борим за признаването на ядрената енергия за зелена енергия, без да пренебрегваме въглищните ни централи, които не само осигуряват определено ниво на енергийна автономия, но и дават препитание на един цял регион.

В същото време зеленият болшевизъм не се спира пред нищо. Игнорират се важните теми на деня за да се обсъждат зелените политики. По-лошото е, че тези политики се обвързват с получаването на средства. И то точно в континента с най-сериозни екологични стандарти в света. В същото време докато ТЕЦ-овете в Маришкия басейн са подложени на натиск от нашите и чуждите зелени, то никой не отваря въпроса за същите ТЕЦ-ове, които не изпълняват екологичните стандарти на ЕС само 30 км. на юг в Турция. Това е дефиницията на политическа импотентност.

Управлението съставено в следващия парламент трябва носи отговорността на подобно стратегическо решение. За жалост обаче, изглежда, че новият кабинет няма абсолютно никакво намерение да защитава българският национален интерес. Кирил Петков и Асен Василев заявиха, че ще работят за това България да развие нови ядрени Мощности но в същото време коалиционните им партньори от „Демократична България“ едва ли ще им позволят да работят в тази посока. Все пак, една от партиите съставляваща „Демократична България“ а именно „Зелено движение“ има дългосрочна позиция срещу развитието на ядрената енергия. Тази позиция е и в унисон с нагласите на Зелените на европейско ниво.

Вече споменахме, че ядрената енергия не беше приета в рамките на Зелената Сделка като „зелена“ и чиста енергия. Същото може да се каже и за пакета законодателни мерки представени от Франс Тимерманс, който цели да постигне амбициозните цели на Зелената сделка и който е озаглавен Fit for 55. За щастие има една малка светлина в тунела. 10 държави членки[1] изпратиха обща позиция до Европейската Комисия, която цели ядрената енергия да бъде включена в т.нар. „зелена таксономия“. Това безспорно е една стъпка в правилната посока. Стигмата, която зелените екстремисти искат да наложат на ядрената енергия, трябва да бъде преодоляна. Защото това да говориш за климатични промени, докато в същото време отричаш ядрената енергия е енергийния еквивалент на антиваксърството.

Колкото до нашата позиция, тя е ясна. Не можем да клякаме пред ултиматумите на Брюксел, защото сметката ще я платят българските граждани.

[1] България, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия и Чехия