Бежански игри – vol. 2

Експертът по външна политика от Института Брукингс Кемал Киришчи през април месец излезе с изследване, в което предупреди света, че ще има, цитирам: „..масово изселване на бежанци, които са избягали от Афганистан. Това може да предизвика нова миграционна криза.“

Разбира се, тогава не му бе обърнато особено голямо внимание на това изследване и по-скоро се заговори за „разбунване на духовете“, отколкото за реална опасност, която ще ни застигне само след няколко месеца.

Уви, тази опасност ни застигна, когато САЩ и НАТО взеха решението да се изтеглят от Афганистан. Решението бе обявено от президента Джо Байдън в началото на месец юли. Като мотиви бяха предложени на аудиторията – вяра, че афганистанските лидери имат способността да държат под контрол правителството.

Само, че тук е редно да споменем, че всъщност има разногласие и от американска страна дали това е правилно решение, защото ръководството на армията на САЩ, в лицето на генерал Остин Скот Милър, който е и командващият операцията на САЩ в Афганистан, изрази притеснението си, че групировките все още водят война по между си, а трябва да се обединят, за да се преборят с талибаните. Някои експерти твърдят, че талибанските сили контролират около 140 от 370 области в Афганистан, а също така имат влияние и определен вид активност в други 170.

А в същото време и самите преговори между талибаните и афганистанските власти не вървят, даже са зациклили, но от страна на властите заявката е, че диалогът ще продължи.

Следствието от всичко това е, че около 400 000 хиляди души от Афганистан са притиснати в ъгъла и напускат домовете си. Разбира се, част от тези хора имат нужните документи за пребиваване в други държави, но последните месеци забелязваме и тенденцията за нередовното движение на хора – без документи, без нищо, минавайки нелегално граничните пунктове.

Този филм вече го гледахме 2015 и 2016 година, когато стотици хиляди от Сирия дойдоха на европейска земя, дойде първата бежанска криза, дойдоха и различните финансови, социални, културни и човешки проблеми. Навсякъде в Европа бежанците се държаха като варвари – грабеха, изнасилваха, нападаха. А е редно да споменем и прекрасното лицемерие от страна на канцлера Ангела Меркел, която през 2015 година бе първата, която поде кампанията „Можем да го направим“, чиято основна идея беше да приветстваме, ние европейските държави“, масово сирийските бежанци. Разбира се, г-жа Меркел си представяше как с тази млада работна ръка ще освежи германския пазар, само дето не се случи това.

Сега обаче – 6 години по-късно, същата тази г-жа Меркел на пресконференция, състояла се миналият месец каза, че: „Не можем да разрешим всички тези проблеми като приберем всички.“

Така ли, а защо ли госпожата не казваше същото преди 6 години, защото брюкселското лицемерие край няма…

Така е, край няма след скандалния призив на председателя на Европейския парламент Давид Сасоли чрез публикация в Туитър. В нея той написа: „Разгръщащата се ситуация в Афганистан изисква единна реакция от страна на ЕС. Трябва да се предостави убежище на тези, които са изложени на риск от преследване.“

Българските граждани, европейските граждани нямат вина за бежанската криза, защо е нужно ние да плащаме чуждите грехове, приемайки стотици хиляди бежанци, които нямат общо с нашата култура, разбирания, ценности, обичаи???

Покрай тази идваща бежанска криза дори Турция скочи, като президента Реджеп Ердоган категорично заяви, че Турция няма да стане европейско депо за бежанци и Европа трябва да поеме отговорност. Това обаче изглежда като поредното доказателство, че всъщност Турция няма място в Европейския съюз. Както при предишната бежанска криза Ердоган извиваше ръцете на Съюза за пари, за да пази Европа от мигрантския натиск, сега директно отправя заплаха, че ще пропуска всички бежанци на европейска територия. Това е поредното извиване на ръце, на което най-вероятно от Съюза ще „клекнат“, защото знаят, че един от маршрутите на афганистанските бежанци е на иранско-турската граница. Вторият, който набра популярност последните месеци е Литва, минавайки през Беларус. Това предизвика у консервативните партии и движение в Литва търсенето на помощ и обратна връзка с другите европейски държави, за да се справят с проблема.

Ще дойде интересният момент, в който ще видим дали Ердоган ще направи опит отново да се договори с ЕС, както през 2015 г. за миграционния пакет от 6 милиарда евро, за да пази границата. Интересно е, защото все по-видимо е, че турският президент използва за пореден път кризата, за да докаже, че ЕС всъщност е лицемерен, какъв е, като приема уязвими хора с отворени обятия и това противоречи на собствените стандарти на ЕС.

Какво направиха обаче разумните европейски държави?

Гърция, например – категорично се обявиха против това, което се случва и казаха, че няма да станат отново врата към Европа за мигрантите. В тази връзка те построиха 40-километрова стена по границата с Турция. Също така въведоха нова система за наблюдение, чрез която да се попречи на мигрантите от Афганистан и Близкия изток да преминат гръцка граница. И третата им мярка, която всъщност се задвижи последните месеци е свързана с изграждането на две съоръжения от затворен тип на островите Самос и Лесбос край Турция.

Другата държава, която даде и по време на първата бежанска криза, а и по време на сегашната, пример за държавничество, суверенитет и стабилност – Унгария. В средата на август месец Унгария публично разкритикува изтеглянето на американските сили от Афганистан и категорично заяви, че Унгария няма да приема бежанци, които са избягали от страната след превземането ѝ от талибаните.

Позицията, която зае и представи държавния секретар на унгарското външно министерство, а именно: „Правителството няма да кара унгарците да плащат за грешното геополитическо решение на САЩ, приемайки бежанци без ограничения.“

Ето това е нужната позиция и за нашата страна, само че отново действахме конформистки и се включихме към многонационалната декларация. В нея се подписаха всички членки без Унгария, което е и мъжкото поведение.

Защо Европа не започне да работи в посока тези бежанци да бъдат заселени в богатите мюсюлмански държави като Обединените арабски емирства, Кувейт, Арабия, Катар, Саудитска Арабия? Те са по-близко – не само като километри, но и като ценности, религия.

Нашата страна не е готова за бежански игри vol. 2. Даже не мисля, че никоя европейска не е. Не само, че видяхме какво е преди 6 години, но и след двугодишната криза от коронавируса, никоя европейска икономика не може да се възстанови, а сега изведнъж да започнем да приемаме, издържаме и дундуркаме бежанците от Афганистан?!

По бежанските лагери в България масово са млади мъже, а не както обичат защитниците на права да говоря, че бягат деца с майки..

Същият този Киришчи, за когото говорех в началото на коментара си бе дал препоръка ЕС да отговорят на кризата чрез програма за презаселване, по подобие на заселването с виетнамците в края на 70-те и 80-те години на 20 век. А ЕК сподели, че подкрепя това предложение.

Да, да, ама не. Нужно е да направим много голямото уточнение, че процедурата по презаселване е ДОБРОВОЛНО УСИЛИЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ. Тоест това решение се взима индивидуално от всяка една държава, член на ЕС.

Надеждата ми е, че правителството на България, което и да е то, няма да вземе такова решение, защото това би довело до сериозно икономически, социални и културни последици.

От спешен порядък е нужно българската армия да пази нашата граница, нашият дом. България е нужно да наложи както Унгария нулева миграция. България трябва да вземе за пример Гърция – да укрепи оградата, да бъдат подновени методите за наблюдение.

Ако не се случи всичко това цената ще я плащаме ние, обикновените европейски граждани.