Цифровизираният единен транспорт в Европа след пандемията

Цифровизацията в транспорта тече от поне десетилетие в развитите страни по целия свят. ...

Цифровизацията в транспорта тече от поне десетилетие в развитите страни по целия свят. Разбира се, по света, темпото и нивото на осъвременяване чрез цифровизиране е различно. И макар във въздушния и водния транспорт по-бързо и преимуществено да се случва тази еволюция, в системите за управление на транспортния процес, безопасността, навигацията, търговските услуги, електронни превозни документи, то в автомобилния и железопътния транспорт това се осъществява със значително по-бавни и късни темпове.

През последните десетилетия като стандарт се внедряват различни видове носители на информация. Сред тях са бар кодове, QR кодове, RFID кодове на едрите опаковки и транспортните единици. По този начин все повече се автоматизират процесите по обработка, направляване, следене и контролиране на стоки в складови бази по време на транспортния процес. След това последва бум на използването на GPS технологията за същите цели и редом с все по-бързо развиващите се технологии се експериментира и започна внедряването на нови и нови технологични решения в транспорта и логистиката.

По отношение на пътническия транспорт са въвеждани различни видове предварителни резервации и авансово плащане чрез мобилни телефони, интернет и мобилни приложения. Развитието на онлайн платежните системи е основно улеснение и желание на потребителите на транспортни услуги за осъществяването на тази крачка.

И ако първоначално това се случва с изпращане на СМС или запазване с интернет резервационни системи, след което задължително се налага известно време преди пътникът да предприеме пътуването да остойности и материализира информацията в превозен документ.

Това се осъществява чрез обмен на съобщение или разпечатан документ през друго устройство или на каса, където трябва да се дозаплати или напълно заплати услугата.

Но в последните години все повече започна да отпада нуждата от този вид материализация на превозния документ. Това се дължи главно на развитието на умните устройства и банковите възможности.

Днес можем само с една кредитна или дебитна карта, издадена от банкова институция, RFID карта за пътувания, електронен портфейл или мобилни приложения, да плащаме безконтактно и моментално, при липса на допълнително одобрение, а информацията да се съхранява в облачно пространство и да е достъпна в реално време, по всяко време и от всяко място при справочна проверка.

Превозният документ, застрахователната му стойност и допълнителната информация, която той носи, съществува изцяло във виртуалния свят. Това е лесно и просто. Това е и бъдещето.

Този вид придобиване и ползване на превозни документи обаче все още се внедрява в много страни и или работи изцяло, или частично, или тепърва предстои да се изгради като система от технически устройства и алгоритми, нормативна уредба и привикване към този начин на употреба.

Едни от най-напредналите в световен мащаб и използващи успешно цифровизацията в транспортните системи са страните от Европейския съюз и най-вече тези в Западна и Централна Европа. За разлика от тях, източните държави все още изостават и пълната интеграция на транспорта на Общността в това отношение закъснява.

Събитието, което промени изцяло света през 2020 г. е пандемията от Ковид-19.

Тя успя да тласне човечеството към още по-широко използване на виртуалните технологии в сфери, в които досега това беше рядкост или просто не се практикуваше. Досега залагахме повече на живия контакт. Но именно тази изненадваща пандемия тепърва ще променя планетата.

В транспортния сектор предстои една голяма дигитална промяна – електронните документи. През пролетта на 2020 г. всички станахме свидетели как в Европа след дълги години на безпрепятствено пътуване отново се появиха границите. Никой не вярваше, че е възможно това отново да се случи на най-технологично развития континент. И една от основите на Общността беше тежко разклатена – свободното движение на хора и стоки. Безспирният ръст в превозите на пътници и товари изведнъж застина през пролетта на 2020 г.

Според Националния статистически институт, през първото тримесечие на 2020 г., количеството превозени товари чрез сухопътен транспорт е с 9,3% по-малко в сравнение със същия период на 2019 г.

През второто тримесечие почти се възстановява спадналият обем, а в сравнение със същия период на предходната година количеството превозени товари е повече с 6,4%.

При пътническите превози, спадът на пътуванията с автобуси в началото на 2020 г. е в размер на 10%, а с железница намалението е 7,4%, в сравнение със същия период за миналата година. През второто тримесечие на тази година, в сравнение с това на 2019 г., пътниците, пътуващи с влакове и автобуси вече са намалели почти наполовина.

Това важи за всички видове пътувания – градски, междуградски, международни. Защото е резултат от спешните мерки, взети за ограничаване разпространението на Ковид-19 в европейските страни, като временно възстановяване на граничен контрол или въвеждане на по-строг такъв, призиви да не се пътува на определени места, временни транспортни блокади, преминаване в режим на надомна работа за професиите, при които може да се упражни тази мярка и затваряне на развлекателни заведения и търговски обекти.

На практика това обезсмисли голяма част от съществуващия транспорт, особено в пътническия му дял. В много страни като Чехия, Словения, България и др. бяха спрени някои международни и междуградски транспортни линии.

Градският транспорт премина на по-разредени разписания и с по-ранен краен час. Блокадите на населени места пък изцяло спряха всякакво придвижване извън неговите граници.

Точно в най-строги пандемични мерки се зародиха някои от най-напредничавите идеи, които ще променят бъдещето на транспорта в бърз порядък.

Сред тях са организиране на спешни „зелени“ коридори, най-вече за хранителни и медицински стоки, промяна формата на превозни документи и такива, съпровождащи товарите в електронен формат. Така станахме свидетели на искана отвътре промяна, въпреки обичайно консервативното мислене, в сухоземния транспорт и най-вече в тромавите железници.

От десетина години съществуват общите правни предпоставки в Общността за въвеждане, например на електронни товарителници в автомобилните превози или някои технически операции, завършващи с издаване на електронни удостоверения за спирачна годност на влаковите състави, електронни книжки-разписания, натурни листове и др. документи, неразделна част от превозния процес.

Именно случилото се през тази една година ще тласне много бързо прехода от големите количества хартия към носене на едно единствено служебно „умно“ устройство, с постоянна интернет връзка и достъп по всяко време и отвсякъде към облачни бази данни.

Бъдещето в транспорта са стока и пътник, които се придвижват времево и пространствено, непридружени от документи. А превозната изрядност, собственост, отговорност и доказателствена стойност ще бъдат проверявани моментално от изкуствен интелект, в условията на непрестанна трансгранична интернет и облачна връзка, от всяко място и по всяко време.

Проверката по този начин ще е даже предварителна, а превозният процес при неизрядни документи – немислим. Качвайки се в автобуса или влака, пътникът ще получава автоматично закупен основен превозен документ на минимална парична стойност, който той ще доплати окончателно след настройване на детайлната информация за обхвата на пътуване при настаняване в превозното средство.

Всичко това предстои да стане факт в бъдещите няколко години, а хубавото в случая на тези решителни промени е, че изживяното през пандемията от транспортните работници ще ги подтикне не просто да свикват с новостите, а да са двигател на промяната.

Преминаването от физическа във виртуална документална среда има и високо екологичен оттенък. Този процес на повече цифровизация ще доведе и до по-бърза, успешна модернизация на транспортните процеси и транспортните средства. А от друга страна, тези дигитални нововъведения в транспорта ще доведат и до бързо интелектуално израстване на транспортния работник.

Така изоставаща в транспортното си развитие България бързо и успешно ще влезе в крак със съвремието в Европа, където до потенциалния и съвсем реален срок от 10 години ще може да се случи пълна интеграция и оперативна съвместимост в сухоземните видове транспорт в Общността. Началото на европейската Индустрия 4.