Резолюциите в Европейски парламент – от добър коректив до пропагандно средство

Резолюциите са един от документите, които Европейски парламент има правомощия да приема. Те са с препоръчителен характер и нямат правни последици....

Резолюциите са един от документите, които Европейски парламент има правомощия да приема. Те са с препоръчителен характер  и нямат правни последици. Въпреки това, правителства, Европейската комисия както и Съветът много често се позовават на тях, за да предприемат действия по съответния проблем.

Въпреки че ЕС има ясно разписани компетенции в Лисабонския договор, няма ограничения за текстовете, които резолюциите включват, тъй като те не пораждат правни последици, а са становища, препоръки или позиции на Европейския парламент по дадени въпроси. На теория, това ги прави добър коректив, както и помощно средство за компетентните институции, когато се изисква по-широк дебат преди вземането на важни решения на ниво Съюз. В действителност, ситуацията е друга, тъй като много партии използват механизма на работата в ЕП, за да експлоатират резолюциите като прокарват чрез тях идеологии, вместо политики.

Малко над година след съставянето на настоящия Парламент, този подход се превръща в тенденция. В почти всяка резолюция могат да се намеря шаблонни текстове, отнасящи се до дискриминация над бежанци, малцинства, както и ЛГБТ идеология, еднополови бракове, сексуално образование и др. Общото между всички тези теми е, че Съюзът няма компетенции да приема политики в тези сфери. Въпреки това, Европейски парламент, дори и „препоръчително“ си позволява да се меси във вътрешната политика на държавите членки, при това, винаги с мнозинство на левите политически семейства.

Според изказвания на евродепутати, тази методика напомня на страните от централна и източна Европа за времената, в които вътрешната им политика е била определяна от резолюциите на Коминтерна. Съвременните резолюции, приемани от европейските крайно леви, социалисти, зелени и либерали отново са насочени срещу държавите от бившата бившата съветска орбита. По този начин документът, който трябва да бъде градивен бива превърнат в средство за политическа атака, насочена към държавите, управлявани от консервативни или националистически правителства. Почти не минава пленарна сесия без предложения за подобни резолюции.

За първи път на подобна атака беше подложена и България. С мнозинство, но без участието на нито едно дясно политическо семейство, беше приета резолюция, отнасяща се до върховенството на закона в страната. Въпреки това, текстовете, които преобладават в документа са на друга тематика. За пореден път на държавата се препоръчва да ратифицира Конвенцията от Истанбул, да се забранят националистически прояви и организации, но да се разреши регистрацията на партия със сепаратистки виждания, както и да бъде въведен втори официален език по време на вътрешни избори. Не са пропуснати и текстовете, целящи въвеждане на еднополови бракове, пълни с ЛГБТ идеология, въпреки че нямат общо с темата на резолюцията.

Въпреки че България е сочена с пръст от Парламента чрез резолюция, пълна с прогресивна идеология, то Унгария и Полша са атакувани почти всяка пленарна сесия. Резолюциите, приети срещу двете държави наподобяват тази срещу България, като много често са на тематика, свързана с върховенството на закона, като в тях са прокарани текстове относно политическата ЛГБТ организация. Отказът на Полша да приеме намеса във вътрешната си политика доведе до по-явна кампания срещу управляващата ПИС, особено преди президентските избори. В ЕП бяха гласувани резолюции относно самообявилите се за „свободни ЛГБТ зони“ градове, както и за инкриминирането на сексуалното образование.

По този начин основното предназначение на резолюциите се заобикаля и те биват използвани като критика срещу страни членки на Съюза. Използването на теми, извън компетенциите на ЕС, при това насочени срещу основни десни политики, буди неприязън не само сред десните партии, но и сред гражданите на тези страни, които държат на суверенитета си, както и на решенията на легитимно избраните от тях органи за управление. Експлоатирането на „върховенството на закона“ и „европейските ценности“ от левите не сплотява европейците, а напротив  засилва евроскептицизма и руши основите на Съюза от национални държави.