През последните 150 години САЩ непрекъснато засилва своята икономическа, политическа и военна мощ и постепенно се оформи като нов център на глобална сила. Но от няколко години насам все повече се разраства дебатът дали САЩ продължава да бъде водеща сила в света. Тези съмнения са твърдо подкрепени от силното икономическо развитие на Китай. През 2014 година за първи път БВП на Китай изпревари този на Съединените американски щати. Така се разклати стабилната основа на влияние, на която Щатите бяха стъпили от години, а продължаващият икономически поход на Китай създаде нова глобална сила.
Къде обаче се намира Европа в тази ситуация? След изчерпването на Великите сили след двете световни войни САЩ пое задължението да защитава Западния свят от предложения от Съветския съюз революционно-радикален модел на преустройство на обществото. Първоначално тази защита се е възприемала изцяло в сферата на отбраната. В резултат на което през 1949 година се създава Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Следват дълги години на противопоставяне на Източния и Западния блок, бавна европейска интеграция, основаваща се на икономика и търговия и накрая да стигнем до момента, в който противопоставянето по оста Изток- Запад отново ще се активизира. Но този път противниците и методите няма да са същите. Със своето политическо и икономическо обединение, резултат на което е ЕС, Европа създаде добри предпоставки за навлизането на китайски капитали, които естествено вървят и с определена доза влияние. Директивите и регламентите на Европейския съюз са ясни - те не могат да спрат навлизането на инвестициите от Китай, най-много да ги забавят, ако някои от китайските компании не ги изпълнят.
Така въпросът около новото противопоставяне добива изцяло икономически, а не военен характер. От 1998 г. ежегодно се провеждат срещи на върха ЕС- Китай на ниво премиер от китайска страна и председателя на Съвета на ЕС, председателя на ЕК и Върховния представител на ОВППС от европейска страна. В дневния ред на срещите присъстват широк кръг от въпроси свързани с двустранните отношения, международните и регионални проблеми в света. В търговските отношения ЕС и Китай имат широко застъпено сътрудничество. Търговията между Китай и ЕС се е увеличила драстично през последните години. Европейският пазар се е превърнал в една от основните дестинации за износ на китайски стоки.
В тази връзка Европейският съюз се нуждае от ясна стратегия относно своето бъдещо развитие, защото продължаващият икономически натиск, от една страна от Китай и поетите ангажименти към САЩ, от друга ще я поставят в положение, в което ще е икономически партньор на Китай и военен съюзник на САЩ.
Свързани