ЕС срещу фалшивите новини – мисия (не)възможна: Какво постигнахме и накъде вървим?

В първата част на този анализ идентифицирахме основните характеристики на дезинформацията или „фалшивите новини“, както и основните фактори, които правят социалните мрежи идеалния канал за разпространението им.

            Време е да обърнем внимание по същество на борбата срещу този феномен, която от години ЕС води. Така ще разберем и защо тя е тромава, недостатъчно бързо приспособяваща се и често невидима.

            На този етап Европейската комисия отказва да предлага твърди ограничения за разпространението на фалшиви новини под формата на закони (регламенти или директиви, които държавите членки да въведат в своите законови системи) и за това има причина.

            Основното опасение е нарушаване на човешки права и непропорционалните санкции срещу нарушителите. Интернет по същество е пространство за свободно изразяване. Право на всеки потребител на Интернет е да изказва свободно мнението си, да защитава правото си на свобода на мисълта или да остане анонимен. Затова регулирането на речта (а фалшивите новини по своята същност са форма на реч) онлайн чрез закони е деликатна тема, която политиците отбягват.

            Поради тази причина ЕК се опитва да се бори с дезинформацията чрез другия основен принцип – доброволния. Идеята е да се съберат всички заинтересовани страни – софтуерни корпорации, които стоят зад платформите, традиционни медии, граждани и експерти, които да работят заедно срещу разпространението на фалшиви новини.

Така бе създаден Кодексът за добри практики срещу дезинформацията (Code of Practice on Disinformation), в който се включиха мултимилиардни корпорации като Google, Facebook (заедно с Instagram и WhatsApp), Twitter, Tik Tok, Mozilla, Microsoft и др.

            Те заявиха доброволното си желание за участие в този формат след скандалите с продажба на лични данни и последвалия натиск от правителствата на най-силните държави, и ръководствата на международни организации. От тогава те изпълняват ангажименти за намаляване ефекта на фалшивите новини в оналйн пространството.

            Социалните мрежи са задължени да приемат Общи правила за ползване, в които ясно да бъде упоменато, че разпространението на дезинформация ще бъде наказвано чрез премахване на потребителско съдържание или ограничаване на разпространението му. Платформите поемат ангажимента да премахват фалшиви профили и страници, които могат да бъдат оръжие в масовото споделяне на дезинформация. Социалните мрежи вече контролират алгоритмите така, че невярна или манипулирана информация да достига до по-малко потребители, а до нея да има хиперлинкове, които дават достъп до достоверни източници. По този начин платформите се съгласяват да отрежат собствените си приходи – парите от реклама за продукти или услуги, за които се преценява, че не отговарят на изискванията за достоверно съдържание.

            От тук идват и проблемите. Платформите и интернет гигантите често са обвинявани в недостатъчни усилия и недостатъчна прозрачност. И до днес те отказват да разкрият как точно работят алгоритмите, които разпространяват съдържанието онлайн.

Още едно изискване, което удря социалните мрежи: Да се предоставят грантове за реклама и безплатни реклами на държавни и международни организации, които да разпространяват информация от собствената си гледна точка.

            Социалните мрежи са длъжни да промотират съдържание, проверено от т. нар „fact-checker“ организации. Това е и ролята на традиционните медии – да работят в екип с платформите, за да достига до потребителите максимално достоверна информация.

            Социалните мрежи са длъжни дори да премахват съдържание, което нарушава правилата и е отбелязано като манипулативно. А това е много близо до нарушаването на основно човешко право – това на свободно изразяване на мнение. И това е така, защото в по-голямата част от случаите премахнатото съдържание не се преглежда от човек преди да бъде изтрито, а това се прави на базата на алгоритъм. Той обаче няма реална преценка за конотация, контекст или дори чувство за хумор.

            Друга причина за бавния напредък са тромавите и натоварени с бюрокрация процедури и действия на европейските институции. През определен период ЕК изготвя и публикува отчети за напредъка по набелязаните мерки, прави се анализ и чак след това се оформят нови цели и методи за противодействие на дезинформацията. Злонамерените играчи обаче не чакат – те рязко променят стратегиите си и са готови да заобиколят новите правила и алгоритми.

А за липсата на резултати продължават да бъдат обвинявани софтуерните корпорации, изградени върху единствената цел да печелят.

            ЕК неведнъж е предупреждавала, че при липса на достатъчен прогрес чрез доброволния подход за борба с дезинформацията, ще се премине към втвърдяване на тона и законови регулации.

            Все още е трудно да се каже, че има спасение от фалшивите новини в цифровата ера, а ожесточената борба предизвиква все повече разделение в обществото по въпросите: Каква е истината?