Бащата на българския консерватизъм

Стоян Михайловски срещу левите и либерални утопии...

За повечето от нас Стоян Михайловски е просто един от класиците на българската литература, малко архаичен поет и баснописец, автор на химна "Върви народе възродени". Всъщност, това е една от най-ярките фигури в новата българска история - народен трибун, политически деец и мислител. Издаденият наскоро сборник с политически и философско-религиозни  размишления на Михайловски го представя като убеден консерватор, противник на либералния ред и дори - почитател на Мусолини. Трудно бихме могли да разберем политическите възгледи на Стоян Михайловски, разглеждайки ги извън контекста на

Българския консерватизъм

Михайловски е своеобразно "свързващо звено" между "стария" стихиен консерватизъм от епохата на нашето Възраждане, на дейците от "Цариградския   кръг" и онзи, изповядван от модерната българска десница през 20-те и 30-те години на ХХ век. Той изглежда предопределен за тази си роля. Чичо му - епископ Иларион Макариополски, е един от духовните водачи на българския народ през Възраждането. Сред най-изтъкнатите просветители от онази епоха е и баща му Никола. За Стоян Михайловски основната цел на човешкия живот е духовното усъвършенстване на индивида, защото, както отбелязва самият той, "Бог не е създал човека съвършен". Според него този процес е труден и дълъг. Поради това Михайловски смята, че току що освободилият се от робство български народ се нуждае от значителен период на съзряване, преди   да бъде в състояние да възприеме ценностите на "модерния Запад". За него либералното държавно устройство, наложило се с приемането на Търновската  конституция, очевидно не съответства на тогавашното равнище, а и на традициите, както на българската, така и на останалите балкански нации.Това е и обяснението на Михайловски за настъпилия след Освобождението морален упадък. "Простотия, слободия!...Слободия, най-грозна неволия!" - гневно отбелязва той по този повод. През целия си живот писателят Михайловски е сред най-яростните

Критици на общественото развитие

В този дух той пише своите "Сатири", "Книга за българския народ", "От   развала към провала", както и скандалната си статия "Потайностите на българския дворец". В същото време обаче, неговият социален критицизъм се съчетава с един наистина последователно отстояван консерватизъм, което го прави убеден противник на социалистическите утопии и революционните заблуди, изповядвани от левицата."Крайните елементи вкарват в политиката онази философска абсолютност, която вярващите поставят в теологията" -пише Михайловски, определяйки своя "социализъм" като християнски, т.е.много близък до този, изповядван днес от партиите на католическата десница в много страни от Западна Европа. Всъщност, консерватизмът почти винаги е и социален, така че Михайловски съвсем не е изключение. Социалният елемент се съдържа в самата природа на консерватизма и е едно от нещата, които го противопоставят на либерализма. По-късно тази страна на българския консерватизъм е доразвита от професор Любомир Владикин във фундаменталния
му труд "Националната държава".

Противник на либералния политически модел

Впрочем, тъкмо изостреното чувство за морал и социална справедливост водят Михайловски до отричането на Търновската конституция и либерализма ("на елевтероманията" както той самият се изразява). Коя обаче е алтернативата на либералния политически модел? Когато в средата на 20-те години, в края на жизнения си път, Стоян Михайловски се опитва да открие отговора на този въпрос в света съществува една единствена алтернатива на либерализма -режимът, установен от Мусолини в Италия. Не е чудно, че и Михайловски се  ориентира към нея. "Трябва да се яви - отбелязва той - "желязната  ръка"..., която ще постави всекиго на мястото му и ще докаже на българския народ, че ред не произлиза от безредие ". Вероятно позицията му ще се стори странна за мнозина. Защо един убеденморалист застава зад морал   но обречена фигура като Мусолини? Отговорът на този въпрос  представлява отделна тема, затова нека цитираме един друг   консерватор - британския политик Уинстън Чърчил, който в разговора си с Дучето през 1927 (т.е. две години след като Михайловски пише своите "Размишления") заявява: "Ако бях италианец, убеден съм, че бих бил изцяло с Вас, от началото до края на Вашата победоносна борба срещу несдържаните апетити и увлеченията на ленинизма...."

Нашият размирен век доказа, че Михайловски е бъркал, надявайки се, че фашизмът с "разумното градене" ще надвие над "болшевизма на разрушенията". Доказа обаче и нещо друго - колко прав е бил този забележителен българин, посочвайки, че "или крайните елементи ще погазят България, или България ще погази крайните елементи". Максима, характеризираща по-добре от всичко останало Стоян Михайловски като духовния баща на модерния български консерватизъм.