Климатичното законодателство

При въвеждане на „климатичното законодателство“, такова каквото бе заложено в т.нар. „Зелена сделка“ в началото на всеобща икономическа криза, резултатите от него биха били отрицателни за ЕС и за европейския данъкоплатец. Климатичното законодателство ще доведе до загуба на конкурентоспособност на компаниите и ще забави възстановяването на икономиката на страните от ЕС като цяло. Защото разходването на средства за спорни, недоказани и неефективни политики, които ще изхарчат огромен публичен бюджет в този момент е абсолютно неадекватно. ЕК трябва да насочи усилията си към справяне с последиците от настъпващата криза, като инвестира в човешки ресурси, политики за младежка заетост и образование, за изследвания и дигитализация, и не на последно място – за аварийни планове и превенция на пандемии като настоящата.

Какво казва въпросният климатичен план? Той  призовава за ускорени инвестиции само в избрани енергийни източници, най-вече „възобновяемите“ (ВЕИ) такива. Говори се за още по-голямо увеличаване на публичните инвестиции точно в тази посока (от 50 на 55% бе прието намаляване на въглеродните емисии до 2030 г.).  Това ще създаде огромни дисбаланси в енергийната система, защото капацитетът на всяка една държава за изграждане и поддържане само на ВЕИ системи е различен. Освен това „подтикването“ към инвестиции само в определени, избрани енергийни технологии би нарушило основен принцип в енергийната политика на Европа, който гласи, че всяка една държава има право независимо да определя структурата на енергийния си микс. Плановото финансиране, особено когато е съчетано с незачитане на базови технико-технологични характеристики, ще създаде условия за увеличаване енергийната зависимост на ЕС от Турция и Русия. В допълнение, внасянето на несигурност в енергийната система увеличава и пазарните рискове, което от своя страна ще постави под въпрос изграждането на все по-интегрирана енергийна система, в която икономическата рентабилност и сигурността на доставките са от първостепенно значение.

Всъщност няма абсолютни доказателства и убеденост сред климатолозите и учените относно т.нар. „Глобално затопляне“. Както няма доказателства, че така наречените „въглеродни емисии“ причиняват това покачване на температурите.  Въпреки това и именно заради това спорно твърдение произтича желанието на ЕС да провежда спорната и пагубна „климатична политика“ на ограничаване на въглеродните емисии от транспорта, енергетиката и индустрията. Тук е много важно да се отбележи, че Европа е отговорна само за 10% от емисиите на парникови газове в целия свят. Едно такова самостоятелно прилагане на тези енергийни и климатични стратегии е самоубийствена политика.

„Климатичната политика“ на ЕС няма да постигне спорните си цели с неефективни средства, както Германия не постигна своите цели за намаляване на СО2 до 2020 година, въпреки че изразходи милиарди средства на своите данъкоплатци. А когато държави като Русия или Китай не само, че не искат намаляване на въглеродните емисии, а дори ги увеличават – ясно е, че ограниченията в Европа могат единствено да ни направят по-неконкурентноспособни и по-бедни.

Във въглеродна планета като Земята, Европейската комисия е повела спорна борба с неясен край. За информация - наличието на въглерод в земната кора го нарежда на 15-о място от срещащите се в нея елементи, а наличието му във Вселената (като маса) го подрежда на четвърто място след водорода, хелия и кислорода. Той се среща във всички живи организми, а в човешкото тяло той се нарежда на второ място след кислорода по маса (около 18,5%). Това му изобилие в природата, заедно с разнообразието от органични съединения и тяхната необичайна способност да образуват полимери при температурите, най-често срещани на Земята, правят от този химически елемент основа на живота. Поради тази причина считам, че прекалено много се преекспонира влиянието му върху околната среда и че ЕС трябва да се занимава с по смислени дебати, особено в ситуацията на предстояща икономическа криза.

Поставените цели за „климатична неутралност“ и намаляване с 55% на въглеродните емисии не е въобще критично важна цел за ЕС. Настоящата ЕК, промотирайки това климатично законодателство, не отчита съвременните икономически и социални реалности. ЕК и ЕС бяха и остават неподготвени за срещата с настоящата пандемия от КОВИД-19, защото се занимаваха със спорни и несъществуващи проблеми, вместо да се подготвят за кризи от различно естество. Затова ЕС трябва да отложи във времето този дебат. Сега не му е времето дори да се дебатира.

По отношение на намаляването на въглеродните емисии в енергетиката, за пореден път не се споменава какво е мястото и значението на ядрената енергия. Към момента ядрените централи имат около 40% дял измежду нискоемисионните енергийни източници в целия Европейски съюз. За съжаление ЕК отново пренебрегва тези важни характеристики на атомната енергия и не дава никакви насоки за мястото ѝ в прехода към нискоемисионна икономика. Още повече – ядрената енергетика е изключена от енергийните мощности, които произвеждат нискоемисионна енергия и могат да бъдат субсидирани от ЕС. А всъщност, ядрената енергетика освен, че е нискоемисионна, тя може да бъде и е базова мощност, нещо което не можем да кажем за ВЕИ енергията. Затова ЕК трябва да  наблегне малко повече на ядрената енергетика и по специално към Малките Модулни реактори, където вече има европейски компании ( като „Ролс-Ройс“), които започват да ги произвеждат и държави като България, които са започнали проучване за закупуване на тази нова и безопасна нискоемисионна технология.

В заключение може да се каже, че политиката на по-бързото затваряне на въглеродните производства (ТЕЦ) ще доведе до няколко неща:

Ще се създадат предпоставки за изтичане на капитали зад граница. Това означава, че доскоро печеливши производства от сектори като тежкото машиностроене, химическата промишленост, металургията и т.н. ще бъдат принудени да пренасочат инвестициите си в пазари, извън територията на Европейския съюз. Това пък ще доведе до загуба на работни места, загуба на знания и в една по-стратегическа перспектива до облагородяване на преките ни глобални конкуренти като Китай и Русия.

Ще се създадат предпоставки за нарастване на безработицата, тъй като ускореното затваряне на тези производства неминуемо ще доведе до загуба на работни места. Програмите за преквалификация на хората от засегнатите индустрии са изключително важни, но на първо време ЕС трябва да си зададе въпроса „А нужно ли е да ги затваряме и то в условията на предстояща икономическа криза и безработица“?