Зеленият комунизъм

В последните седмици и месеци все по-често си говорим за темата, свързана с тока. Преди месец имаше и редица протести, свързани с поскъпването цената на тока. А от миналата седмица темата носи актуалността си заради новината, че има криза на енергийната борса, в следствие на което токът поскъпна.

От Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) всъщност изнесоха данни, че след сутринта на 3 август, когато бяха отчетени рекордните над 400 лева на мегават час, че всъщност сме достигнали до там, че да плащаме по-висок ток, отколкото в страни като Германия, Италия, Франция и Австрия. Според специалистите от АОБР цените на ел. енергията у нас е превишила с над 50% на база тези в Германия, Италия, Франция и Австрия. Като те предвидиха, че всъщност на следващия ден увеличението ще е от 70%.

Едно от последствията от този изкуствен дефицит е жестока последица върху българската индустрия, заетост, вносен бюджет и още по-важното за българите, а именно – контролът върху нашите собствени сметки.

В следствие вдигането цената на мегават час се стигна до там, че бяха включени в експлоатация още два блока на ТЕЦ – Марица Изток 2, за да бъде намален дефицитът на предлагане на електрическа енергия. Така централата заработи с половината мощност, която може да предложи – 870 мегавата, но реално погледнато не работят и петте блока на пълна мощност. Причината за това е, че три от блоковете са в планов ремонт, а освен това за такъв планов ремонт са и част от централите на Маришкия басейн. Отделен факт е, че и голяма част от електроенергията, която произвежда ТЕЦ – Марица Изток 2 е за свободния пазар и се изнася за други държави.

А безспорен факт е, че на 2 август бе поставен рекорд за последните години по консумация на електроенергия – 5226 мегавата на час. Цялото това потребление трябваше да бъде покрито от реакторите на АЕЦ „Козлодуй“ – два на брой, които покриват около 37% от потреблението, водните централи на НЕК, а и онези 38%, които се доставят от кондензационните централи.

Да не забравяме и тънкия момент, че доскоро централата трябваше да работи с ограничен товар, защото цената на квотите за въглеродните емисии бе много висока.

Един от големите проблеми, които просъществуваха в следствие на тази енергийна криза бе наложената принуда върху бизнеса да спре производство, а от там и фирмите претърпяха много загуби. Според работодателите загубите, които претърпяха различните бизнеси е над 200 хиляди лева за ден. Другите предприятия, които намалиха мощността си ще продължат това ниво за известно време. Много работодатели изключиха своите мощности, пример за това е леярският бранш, който стигна до там, че да разлее разтопения си метал във форми, за да успеят да довършат своите поръчки. А в този тип производства, които потребяват много ток, намалявайки мощностите, води до усложнение, защото напряга отношенията с контрагентите и води до неустойки за сметка на производството.

Но къде в цялата тази енергийна криза блика този лицемерен зеленояден авторитаризъм?! 

Това е предстоящият енергиен преход в Европейския съюз, който всъщност се оказва доста важен за Съюза, и още по-важен за България. Това е така, защото България е една от страните с много добре развито производство на ток от въглищните централи. Даже според прогнозите България ще се нареди на трето място по емисии на парникови газове от производството на ток през 2030 година.

Защо е важен този преход за България? Ами защото за нас енергетиката е всъщност един от най-важните икономически сектори и е фактор за развитието на част от регионите ни. А в същото време Европа прави опити да намали значително парниковите газове в атмосферата, които са основният виновник на климатичните промени. Именно и за това Съюзът започна малко по-малко да спира въглищните централи в Европейския съюз, като идеята е да се премине на други източници на енергия.

Европейската комисия, в лицето на председателката – Урсула фон дер Лайен, представи нов план – „Fit fo 55”, който цели да намали въглеродните емисии с 55% през 2035 г. В част от плана на Европейската комисия е разписано още и че: „За да се случи това, от съществено значение е да се гарантира, че европейският енергиен пазар е напълно интегриран, взаимосвързан и цифровизиран, като същевременно се зачита технологичната неутралност.“

Всичко звучи чудесно, обаче тези цели, които са заложени и в интегрираните планове в областта на енергетиката и климата до 2030 г. на всяка една държава – част от ЕС, ще са огромно предизвикателство, не само за нас, но и за други държави като: Белгия, Чехия, Германия, Италия, Румъния и Полша.  Точно поради причината, че за България този енергиен преход ще е изключително труден, позицията при гласуването на европейския Закон за климата в Съвета на ЕС трябваше да бъде твърда – категорично против, а не „въздържал се“. Дори изразявайки позицията, че сме против мерките свързани с постепенното намаляване на субсидиите за въглищните централи и интегрирането на природния газ в ролята на преходно гориво до заветната 2030 г.

България е страна, която изключително много разчита на този тип електроенергия. А какво получихме – отново критика от брюкселските чиновници. През 2020 г. разкритикуваха нашия финален вариант на „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г.“, като преди това бе върнат няколко пъти, което доведе до късното му актуализиране. Брюкселските чиновници ни обвиниха, че нямаме амбицията да намалим енергията от въглища, за сметка на увеличаването на ВЕИ мощностите.

Чудно, но както по-нагоре описах останалите ни централи, които не са на въглища не успяват да възпроизведат толкова енергия, колкото въглищните – „Мини Марица-изток“ – 40%, ТЕЦ – Бобов дол и Перник – 7%. Общо въглищните централи у нас осигуряват 47% от електроенергията. Това едно на ръка, но нека и да не забравяме, че всъщност заетите в този сектор са около 40 хиляди души – Бобов дол и Перник, а в района на „Мини Марица-изток“ са около 13 500 души, което според изчисленията с техните семейства прави общо 140 хиляди души.

Обяснява се, че ще можем да се възползваме от Фонда за справедлив преход, който ще допринесе за облекчаване на социалните и икономически последствия в засегнатите сектори. Звучи наистина прекрасно, обаче аз си представям хората, които цял живот са работили в централите в каква професия ще ги преструктурират, за да могат да бъдат полезни на себе си, на семейството и на държавата си? Говореше се и за професионални преквалификации, което звучи абсурдно да промениш професията на един човек на 40-годишна възраст.

Всички тези утопии, които се подготвят ще доведат до заплаха за националната ни сигурност. Всичките безумия, които предлагат довеждат единствено и само до твърдението, че явно ЕС цели да изгони стотици хиляди хора от своите работни места, както и кой ще възпроизвежда този ток, ако не са въглищните централи. България не е страна, която да може да мине изцяло на ВЕИ. Все пак зимата въглищните централи осигуряват около 50% и над 50% от електроенергията. Как с възобновяемите източници ще се обгърне всяко едно домакинство в България? Как ще поемат възобновяемите източници индустрията? Че те и без това след пандемията от ковид доста пострадаха, както и с изкуствено надутите цени на ток август месец, че и сега с новите зелени идеи, ще ги доведе до крах. С идеята да намалят въглеродните емисии, Европейския съюз всъщност деиндустриализира Европа. Това ли е голямата идея на Съюза? Или поредната лудо-зелена идея, която за съжаление намери място?

Това е национален проблем, който има нужда от национално решение, Повтарям национално, не европейско, ето защо България трябва да е твърда в позицията си и да отстоява единствено и само интереса на българските граждани. Какво ли е да оставиш 140 хиляди души без хляб на масата, заради брюкселските чиновници? Не знам, дано и да не разберем.