Политическият ислям и влиянието му върху европейската сигурност

Близкият Изток винаги е бил един от най-проблематичните и конфликтни региони на Земята. В този смисъл, проблемите, които наблюдаваме там винаги рефлектират и върху европейската среда за сигурност под една или друга форма....

Множеството държави, съставляващи познатия ни днес Ориент, поради ред исторически причини, са изградили непоклатима увереност в това че  у Запада доминира чувството за морално и културно превъзходство над „мистичния“ и „агресивен“ Изток, а като примери често пъти се посочват колониализмът и западната намеса във вътрешните работи на някои близкоизточни държави. Поради това идологизацията на исляма на политическо ниво е непредотвратима.

Шест столетия след появата на християнството арабското общество се оказва разединено. Доскорошите царства на Север и Юг вече не съществуват, а враждата между бедуините се засилва. Това създало благоприятни условия за появата на една нова религиозна и политическа организация, която да обедини могобройните племена, населяващи Арабския полуостров. За съжаление няма точна информация от кога Мохамед започва да проповядва идете на новата религия „Ислям“, но е сигурно, че на 16 юли 622 г. поради пререкания с първенците на град Мека Мохамед и неговите последователи напускат града, отправяйки се към град Ятриб, който се превръща в града на Пророка (мадина). След смъртта на Мохамед арабите се чувстват призовани да предадат по всякакъв начин посланието му на другите народи.

За разлика от другите религии в исляма вярващите имат едно специфично задължение, свързано със „свещената война“ (джихад). Първоначално то е имало изцяло духовни измерения- вътрешна победа над злото и покварата в човека, но много скоро се смесва с конвенционалната война. Идеята за „свещената война“ се превръща в идеологическа основа за политическото измерение на исляма.

 Политическият ислям често пъти се използва, за да се обозначат различни политически доктрини, базирни на възгледа, че ислямът трябва да ръководи социалния, политическия и личния живот на човека. Така се стига до оформянето на движения, възприемащи се като „възрожденски“ (възраждащи исляма) , които модифицират исляма в зависимост от степента на радикалност на своята идеология. Такива движения са например: Мюсюлмански братя, Енахда в Тунис, Партия за справедливост и благоденствие в Индонезия, Джамаат и Ислами в Пакистан, Съюз на строителите на ислямски Иран, Хизбула в Ливан, Хамас в Палестина, Национален конгрес на Судан, Ислямски освободителен фронт Моро, Партия на ислямското възраждане в Таджикистан и т.н.

Всички те плюс организации като Ал Кайда и „Ислямска държава“ имат за цел налагането под една или друга форма на ислямската идентификация, отхвърляйки другите политически и духовни разновидности с цел изцелението на обществото от политическа, социална и икономическа гледна точка.

Примери за увтърждаването на ислямската идентификация и отхвърлянето на чжуди политически и духовни доминации станаха, извършените от гореспоменатите организации през последните години поредица от анетнати. Така стигаме до и влиянето на политическия ислям върху сигурността в Европа, където, заложени като спящи клетки последователи на споменатите вече терористични организации актичвно развиват и разширяват своята дейност.

В някои европейски столици отдавна съществуват места, които са недостъпни за местните власти, но са център за развитие на ислямски радикализъм. Там насочеността е преди всичко към младежи без традиционно религиозно образование, като целта е да преживеят „джихада“ като висша форма на религиозно благочестие.

Това е пряк удар като по националната сигурност на държават- членка на Европейския съюз, така и по общата сигурност на Съюза, имайки предвид либерализирания начин на предвижване межди държавите.

Европейките власти все по- трудно успяват да предвидят и противодействат на въоръжените прояви на политическия ислям на територията на Съюза. Експериментът „бежанците са добре доши“ се сгромоляса пред очите ни, внасяйки страх и ужас по улиците на Париж, Ница и Брюксел. Неолибералният модел и мултикултурализмът се оказаха пагубни за европейската сигурност, ако политическото ръководстсво на Съюза продължава да се отнася неглижирано към този проблем много скоро можем да станем свидетели на изгрева на полумесеца в Европа.