Политик или духовник е Ердоган?

В съседна Турция само привидно има разделение между религия и политика...

На 24 юли 2020 г. в Истанбул, най-големият град в Република Турция и столица по време на Османската империя, беше извършена първата „петъчна молитва“, след като Кемал Ататюрк прекратява функционирането на „Света София“ като джамия и тя е превърната в музей. Християнските държави и особено Гърция протестират активно, тъй като храмът е построен по времето на Източната римска империя през 360 г. и на няколко пъти обновяван и дострояван (536-537 г.).

През 1453 г. османските турци, начело със султан Мехмед II Завоевателя, превземат църквата и я обръщат в джамия. Кемал Ататюрк я превръща в музей и така до наши дни.

В „Света София“ вече се извършва ритуалът езан и дуа. В XXI век Реджеп Тайип Ердоган превърна музея в джамия. Сега и ние тук в София ще направим от джамията „Баня Баши“ музей като наказание. Да, ама не! Преди повече от година турската държава реставрира българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул и с този ход отстрани политически държавата ни от битка. Разбира се като християнска държава и като последователи на Христа имаме право да протестираме.

Но Реджеп Тайип Ердоган се подготви отдалече.

Какво се случи на „първата петъчна молитва“ в „Света София“?

1. Турската държава като че ли забрави за коронавируса и на „първата петъчна молитва“ в „Сета София“ се беше препълнило с богомолци. На кадрите от телевизия „Евронюз“ се вижда ясно, че между хората, дошли да отдадат на Аллаха своему, има отстояние и са с маски. Не така обаче стои въпросът с хората, които са на площада и по улиците на Истанбул. Не беше ли Турция една от най-засегнатите страни от пандемията от COVID-19 допреди няколко месеца?

2. В кадрите се вижда мъж с фес, който най-вероятно е сложил на главата си, за да засвидетелства желанието си за връщане към Османската империя, която всъщност е „Ислямска държава“.

3. В самата джамия средновековните християнски мозаечни фрески са покрити.

4. Появява се президентът на Република Турция Ердоган, който е посрещнат от един от главните имами. По време на мюсюлманската молитва имамите трябва да служат, а не да посрещат султани и президенти.

5. Ердоган застава на първа линия пред имамите и четците (с маска) и в това няма нищо притеснително. Президентът на Турция е мюсюлманин и засвидетелства вярата си в Аллах. След час от неговото влизане и участие в мюсюлманския ритуал е приканен от мюфтиите да се придвижи напред до михрабна ниша (обозначава в каква посока се намира свещеният за мюсюлманите град Мека), взима микрофон и започва да води молитва. Накратко започва да пее в каноничен ритъм части от Корана (Таджуид е термина) със свалена маска. Пее се на арабски, а президентът на Турция, доколкото разбирам, възхвалява Аллах и неговите качества – велик, всевиждащ, милостив и т.н. Та питам се Реджеп Тайип Ердоган президент на Турция ли е, или мюфтия.

6. Главният мюфтия започва да произнася речи на турски за историята на Османската империя. Той започва да припомня, кои са Алп Енвер, султан Мехмед II Завоевателят и мимар Синан, който построил много религиозни сгради (всъщност християнин, взет чрез кръвен данък). Споменава жертвите на стотици Шехиди (мъченици, дали живота си за вярата), газии (воини за вярата), Османската армия и ролята на султана.

7. Сред мюсюлманите е известен изразът „Аллах разъ олсун!“ (Господ да е доволен!). Използва се, когато се направи нещо богоугодно. Но главният мюфтия произнася „Аллах разъ фатихден!“ (Господ е доволен от завоеванието!), с което легитимира правото на мюсюлманите да превземат чрез война територии на християни и да обръщат църквите в джамии.

8. Политическите речи на имама също не са за подценяване. Чрез религията той насажда турски ислям, твърдейки че тази джамия е на този народ (турците), на тази страна (Турция), под това знаме (турското).

9. Мимбар, издигнато място в джамия, до което се стига по не много широки стълби. От там се чете „хутба“ (проповеди). Може и аз да не съм запознат надълбоко с ислямската религия, но мюфтията, който щеше да произнесе реч от мимбара, започна да се качва по стълбите, подпиращ се на нещо, което човек на първо време ще помисли за бастун. Обръщайки се към камерите обаче става ясно, че ходжата носи със себе си сабя! Обещавам, че ще попитам имат ли го като практика. Проповедта, доколкото разбрах, беше за проведената след толкова години пауза „петъчна молитва“. В нея отново прозвуча турския национализъм. Според имама тази молитва е за неговите сънародници, срещу враговете на исляма и във възхвала на владетелите, които издигат Османската империя до Велика сила. И всичко това докато мюфтията държи  сабя в ръка.

У мен възникват няколко въпроса: Турският президент политик ли е или мюсюлмански духовник? Имамът в „Света София“, водил „петъчната молитва“, ходжа ли е, политик ли е, или воин за вярата? Превръща ли се Република Турция от светска държава в Ислямска?  

Всъщност отговорът се крие в историята. В часовете по ислям ни беше обяснено, че в ислямските държави политика и религия вървят ръка за ръка, защото голяма част от законите се позовават на „Шариата“, изключение прави Турция. Историята продължава, припомняйки ни как военните в Турция възпират възхода на политическия ислям. Реджеп Тайип Ердоган подготви нещата от далече. Прекрати правомощията на армията и смаза опозицията в нея.

В часовете по ислям ще продължават да преподават коректно за политиката и религията в ислямските държави, но може би няма да съществува „изключението“.