Правото на самозащита и самоотбрана. Част 2.

Проблемът не са оръжията – проблем са опасните и неуравновесени престъпници. Самозащитата и защитата на семействата ни трябва да бъде преди всичко наше задължение. Когато държавата налага строги рестрикции и затруднява нормативно гражданите в стремежа им да опазят себе си и собствеността си, оръжията остават достъпни единствено за криминалния контингент. Те никога не се стремят към законово притежание на оръжие, тъй като не желаят да попадат в никакви регистри. А както знаем - единственият който може да спре лош човек с оръжие е добър човек с оръжие.

Съвсем друга е и темата със защитата върху собствеността, която защита според мен следва да бъде разглеждана като равна на защитата на личността. Фундаментално погледнато собствеността е продължение на личността, тъй като всеки имащ собственост е заплатил за нея със свой труд и усилия или я е придобил в наследство или чрез завещание – тоест тя е продукт на друг труд и усилие, но все пак се е случило такова.

Говорейки за посегателството над собствеността на човек няма как да бъде изпуснат примера с бруталните и разрушителни демонстрации на активистите от Антифа и БЛМ в САЩ, които в израз на своето недоволство направиха невиждан погром в редица големи градове, унищожавайки и разграбвайки магазини, палейки автомобили. Като антипод на тяхното поведение месеци по-късно се проведе митинг в защита на собствениците на оръжие в САЩ като реакция на поредните опити да се ограничат правата им. В шествието се включиха десетки хиляди тежковъоръжени граждани, които нескрито показваха част от арсенала си на демонстрацията. Шествието премина напълно спокойно като не се стигна до нито едно спречкване, било то с полицията или пък между демонстрантите.

В този смисъл наистина е много трудно да разберем поведението на Европейската Комисия по този въпрос. След терористичните атаки в Париж и Брюксел през 2015 г., Комисията се зае да изготвя пакет от законодателни предложения който целеше да ревизира директивата за огнестрелните оръжия. Разбира се, всякакви надежди че една подобна ревизия би позволила на Европейските граждани регулиран но позволен достъп до огнестрелни оръжия се изпари.

Вместо това, ЕК реши да си постави за цел ограничението на покупко-продажбата на огнестрелни оръжия, като комичното в случая е че в ревизията на директивата са включени и колекционерските и деактивираните огнестрелни оръжия. Това разбира се, както много други законодателни предложения на Европейската Комисията е безумие. По-лошото е, че съзаконодателните органи - Европейски Съвет и Европейски парламент не измениха в достатъчна степен най -тежките текстове от ревизираната версия на директивата. Сред основните аргументи в подкрепа на тези рестрикции беше именно ограничаването на достъпа до огнестрелни оръжия на потенциалните терористи. Въпросът е, че ако терористите го поискат - ще се въоръжат. И няма директива която да ги спре. Това обаче очевидно не се отнася за честните данъкоплатци в ЕС, които биха искали да защитят личното си достойнство и семействата си.

За притежанието на оръжие важи и схващането, че така както не Законът действа, а човекът действа, така и не оръжието действа, а човекът, който го използва действа. Ние не може да продължим да лишаваме добрите хора сред нас да защитават себе си и собствеността си. Жалкото е, че изглежда, че именно това е политиката на Европейския Съюз и държавите членки.

Спомнете си за една емблематична снимка обиколила интернет, когато започна първата пандемия на Ковид-19. Снимката показваше магазин за оръжие в Лос Анджелис - Калифорния, пред който имаше километрични опашки от хора, желаещи да закупят оръжия и боеприпаси. Статистиките на NRA (Националната стрелкова организация на САЩ) излязоха с доклад за края на 2019г. и 2020г., според който се е случило многократно увеличение на продажбите на оръжия и муниции. По това време в нашата добра, миролюбива, либерална, зелена и все по-застаряваща Европа, хората най-напред изкупиха тоалетната хартия.