Социалните мрежи и свободата на словото

Преди едва няколко години си задавахме един основен въпрос: Колко точно ще навлязат социалните мрежи в живота ни? Тогава никой не предполагаше до каква степен ще се развият те и какъв ефект ще имат върху политиката и социалните отношения.

На пръв поглед всичко е страхотно: намираш отдавна изгубени роднини, всеки ден се радваш на кучето на далечен познат, комуникираш с хора от цял свят и се забавляваш с точно каквото искаш, по начина, по който искаш. Но дали това е съвсем така?

Според гигантите в IT индустрията, всичко е обвързано с желанията на потребителя и той може да контролира напълно съдържанието, което вижда, а те се намесват само когато има нужда.

Истината е, че когато всеки един потребител в една система може да публикува каквото си иска и тази система се регулира предимно от дълги линии код, то тя ще бъде силно експлоатирана. И това е нормално.

Какво възпира един потребител да направи чисто нов Фейсбук профил, да влезе в редица групи, да създаде страници и да започне един и напоителен спам с фейк новини от сайтове, които са създадени на безплатни платформи от рода на blogspot? Почти нищо.

Нужни са само няколко неща: предплатена карта, която варира между няколко евроцента и няколко евро в различните държави, две-три подбрани снимки и "снимка на личен документ", който може да бъде и... фитнес карта.

Как тогава да се предпазим от фалшивото съдържание? Практически няма как. То е навсякъде. Благодарение на този огромен поток от информация можем да разчитаме единствено на критичното мислене. Не си мислете, че Фейсбук не може да се справи с тези проблеми. Може, но това ще коства десетки хиляди часове работа, както и милиони долари, а и загубата на нещо по-важно: Вашето време.

Всеки спор под съмнителна статия или публикация намалява Вашето време в платформата, което означава, че виждате по-малко реклами, което означава, че те печелят по-малко пари.

Не забравяйте, Вие сте продуктът.

Тогава къде е проблемът? Има свобода на словото! Всеки може да си публикува каквото си иска!

И да, и не. Всъщност тази система облагодетелства анонимници и тролове. В "борбата" с речта на омразата въпросните линии код редовно блокират реални потребители и реални позиции като презастраховане. Например, ако споменете някоя от "лошите" думи свързани с расови или полови белези - влизате във Фейсбук затвора. От друга страна, ако напишете дълга и напоителна статия за Ваш политически противник, но не се подиграете с неговата религиозна принадлежност, особено ако тя е различна от християнската, то тогава няма проблем. Нищо, че го обвинявате в небивалици.

Нещата са толкова абсурдни, че за словосъчетание като "Аз не съм съгласен с това, че гей двойка иска да осиновява дете" ще получите 30 дни почивка, а смеещи се реакции и коментари от рода на "гледай колко хубаво гори", "дано не е последната", "да се надяваме по-често да се случват такива неща" и "следващият път ни викнете да си изпечем малко месо" под видео с горяща катедрала са напълно нормални.

Нали не трябва да сме лоши спрямо "малцинствата"?

Адекватна регулация в Европа няма, а вероятно няма и да има.

Естествено, всяка държава може да се намеси директно и да забрани някоя тема, която е от обществено значение. Ето например, снимките на сина на Байдън са сваляни, а всяка статия - изтривана, като потребителите биват наказвани, нищо че са редактори в световни медии. Правилото е просто - не публикуваме материали, придобити чрез хакерски атаки, но как точно се знае, че информацията е от хакерска атака? Можем само да предполагаме.

Системата я интересува едно - да изкарва пари. Никой не се интересува от Вашите чувства, никой не се интересува от това, кое е справедливо и кое - не. Капитализъм, точка по въпроса. Единственото, което ни остава е да се научим как да минаваме между капките и как ние да експлоатираме системата, за да може поне да сме с равен старт?

А, да и капка надежда. Надежда, че хората ще загърбят една идея в социалните мрежи и ще се върнат в реалността. Реалността, в която има думи като ценности, традиции и чест, но за това ще говорим друг път. А дотогава не забравяйте:

"Не всичко, което пише във Фейсбук е истина." - Алберт Айнщайн.