Възстановяването на европейската култура след пандемията е възможност за революция, в грешната посока

Ролята на културата в обществения живот не може да бъде пренебрегната. Тя много често информира разбиранията и морала на обществото, макар и несъзнателно. След дълъг период на свобода и липса на политически уклон в творчеството, резултат от краха на Съветския блок и либерализация на континента, Европа е на ръба отново да бъде понесена във вихъра на културната пропаганда и идеологизация. Този път, обаче, вятърът на промяната духа от запад.

Преоткриването на един добре познат от големите тоталитарни режими феномен, а именно взаимната връзка между култура и политика, започва в Съединените Щати в периода преди президентските избори през 2016 г. и дава начало на процес на подчинение на културата в името на политически идеи. Творческите институции постепенно биват инфилтрирани от поколение прогресивно настроени млади активисти, които вярват безрезервно, че защитават висши морални ценности. Целта им е да направят Америка по-толерантна, по-приобщителна и по-отворена към така наречените „уязвими групи“ от обществото.

Културата е основен инструмент за разпространението на правилните политически послания. Построена е нова догма с позволени и забранени теми, образи и идеи. Тези, които изразяват в творбите си правилните послания биват подкряпени, независимо от качеството на крайния продукт. Обратно, нарушилите догмата биват заклеймени и оставени без поминък. Пример за това са комиците, които постепенно се разделят на тези, които отказват да вземат на прицел определени защитени групи, например хомосексуалистите, и тези които продължават да се подиграват на всички поравно, но губят договори за филми, реклами и продуцентска подкрепа.

В Европа тази културна подмяна първоначално не успява да хване корени. Два фактора тук играят важна роля. На първо място, спомените за идеологическата пропаганда използвана от Източния блок са все още пресни в съзнанието на голяма част от континента. На второ място, културният сектор в Европа е разделен на езиков принцип и тази бариера продължава да играе сериозна роля в това да спира чужди влияния.

Както винаги, обаче, революцията просто чака подходяща почва, за да пусне корени. По думите на Уинстън Чърчил „Никога не оставяй една добра криза да отиде на вятъра.“ Този принцип ръководи и политиките на ЕС по време на пандемията от COVID-19. Световната криза в следствие на вируса съсипа културния и творчески сектор. Приходите за 2020 г. спаднаха с 31%, приблизително 200 милиарда евро[1]. Милиони артисти, творци и техници останаха без работа, често без социални осигуровки или обезщетения за безработица. Същевременно консумацията на култура във виртуалното пространство по време на карантината нарасна главоломно.

ЕС вижда в тази ситуация възможност да ерозира суверенитета на държавите-членки и да работи за обвързването на средствата за възстановяване на културата с крайно-левите политически приоритети, прегърнати от европейската бюрокрация. Завишеният бюджет за програмите „Творческа Европа“ и „Еразъм+“ зависят от изпълнението на 30% зелени дейности. В доклада на Европейския парламент от октомври 2021 г. относно „Положението на хората на изкуството и възстановяването на сектора на културата в ЕС“ ясно се призовава за включване на допълнителни критерии при избирането на проекти свързани с това дали са насочени към „маргинализирани‘ групи и дали членове на тези групи участват в проектите. Започва и работата по разкриване на дискриминацията в сектора, която според ЕС е повсеместна. Нормализира се ползването на фрази като „сексизъм“, „осъждане на стереотипи“ и „сексуален тормоз“. В резултат на това целенасочено обвързване на финансовата помощ с определени идеологически течения, дискурсът в цялата културна сфера все повече ще се върти около тези теми.

Тези процеси са сравнително нови в Европа, но САЩ са добър пример за успешно осъществена подривна стратегия. Ако не се противодейства на тези усили навременно и систематично, възможно е да наблюдаваме подобно поляризиране на културата и тук. В дългосрочен план, ЕС цели да ерозира националният суверенитет в областта на културата и образованието. Според договорите на Европейския съюз компетенциите му в тази област са да „извършва действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки“[2]. Когато новите поколения, израснали под влиянието на пропаганда, достигнат критична маса, политическата промяна е неизбежна. Тя няма да бъде диктувана от икономически съображения, а от моралът, който пропива популярната култура днес. С пълна сила тук важи старата българска поговорка „Каквото си посял, това ще жънеш.“

[1] Ernst & Young (2021), Ibid

[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:12016E/TXT&from=BG#d1e1782-1-1