The entry Войната срещу фундаментите на Европа. Част 3

В настоящата поредица от статии разглеждаме проблемът с културната война срещу основни и фундаментални принципи, изградили нашият континент и европейската идея....

Третият фундамент на европейската цивилизация е Мисленето за мисленето и търсенето на истината. Говоря разбира се за философията, която е крайъгълен камък в развитието на Европейската култура и наука и купол на всички науки.

Древните гърци, които днес считаме за бащи на философията, познават по-добре различните категории знания. Това което е по-важно обаче, че тяхната класификация на тези категории е толкова напреднала, че е залегнала трайно не само в модерният гръцки език но и в нашето мислене относно това къде човекът позиционира себе си в космоса. Например, за древните гърци „γνῶσις“ (гносис) е мнение, знание основано само на личен опит. Днес синоним на гносис е анекдотичният опит. Безспорно е важен за всеки индивид но само на база на него не могат да се правят метонимични оценки за нещо по-голямо, дори напротив.

Съвсем друга категория знания представлява „δόξα“ („докса”), което най-общо можем да преведем като вярвания за нещо, което приемаме. Например, всеки православен християнин би следвало да приема докса-та на светата православна църква по въпросите свързани с вярата и катехизиса и утвърдени от бащите на църквата и светото писание.

Третата най-важна категория е „ἐπιστήμη“, („епистеме“), което можем да преведем като знаение доказано, чрез изследвания или експерименти, основани на факти и доказателства. Истината е немислима без перфектният синхрон между ἐπιστήμη, δόξα  и γνῶσις. Това е най-близката категория до истината.

Нашите съвременни образователни институции са окупирани от агресивни марксисти, които принуждават учениците си да приемат техните вярвания, вместо да развиват критичното си мислене и да им дават правилните инструменти за доказване или неодобрение на хипотезата, вярна, анализирайки обективно и факти. Случаите на цензура в университетите нарастват бързо, а също и случаите на уволнени професори, заради „политически некоректни” мнения.

Университетите, представляват стъклени храмове на нео-марскизма. Златни статуи със глинени крака, които насърчават модерен тоталитаризъм и обявяват война нашите традиционни ценности. Примерите за това са много. Еин по-ярък такъв от последните седмици е случаят в Устър Колидж на Оксфордския университет, който миналият месец се извини на своите студенти, заради това, „че се е провела християнска конференция в колежа“ sic! Имайки предвид християнският произход на самия Оксфордски университет, иронията тук е забележителна.

Ние не храним душите си с необходимата красота, а с грозота. Ние не търсим истината, да мислим за мислене и приемаме вярванията на някой друг. Губим вярата си в Бог, който водеше нашата цивилизация към устойчивост. Скоро напълно ще забравим традициите си и те ще бъдат заменени с нови, които не са част от нашата история и ценности. Тази дегенератщина е маскирана с идеята, че това е добре за нас. Че всички ще си тръгнем с мир и щастие. Че нашата култура ще умре и ще бъде заменена с чужда.

Това не е първият път в нашата история, когато някой се опитва да изгради „рай на земята“ за обществата. Целият двадесети век беше белязан от подобни печални опити. Но всички те се провалиха с гръм и трясък. Лошото е, че техният провал доведе единствено до пурпурни реки от кръв, които белязаха века. Прогресът трябва да бъде ограничаван. В случая на политическият прогрес, той трябва да бъде ограничаван в името на самия прогрес. Това е единствената поука от нашата история. Ако Маркс е бил прав за едно нещо то това е именно, че историята се повтаря два пъти - първият път като трагедия, вторият път като фарс.

Да живеем в илюзията, че всичко започва от нас и ние сме най-умните и най-великите човешки същества в цялата история, ще ни доведе до огромен провал на системата, защото ако не знаете началната точка на едно пътуване, ще получите загубен със сигурност. А Европа сега се губи.