Черноморският регион в европейската среда за сигурност

Преди всичко в стратегически план Черноморският регион е пространство, което обхваща крайбрежията на държавите с излаз на Черно море. Регионът се превръща в зона на съприкосновение на Запада с непосредствените интереси на сигурност на Русия....

Черноморието е географска област в югоизточна Европа и югозападна Азия, обхващаща териториите около Черно море. Държавите, формиращи Черноморския регион, с пряк излаз на Черно море са България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Черноморският регион обаче се характеризира с отсъствието на ясно определени географски граници, еднородна етническа, религиозна или езикова общност на народите, които го населяват.

Преди всичко в стратегически план Черноморският регион е пространство, което обхваща крайбрежията на държавите с излаз на Черно море. Така от своя страна регионът се превръща в зона на съприкосновение на Запада с непосредствените интереси на сигурност на Русия. Регионът представлява най-краткия път за развитие на отношенията на сигурност с Китай, врата към Персийския залив, Близкия Изток, Индийския субконтинент и своеобразна цивилизационна бариера между ислямския и християнския свят. Важността на Черноморския регион се изразява и в това, че районът отдавна не се възприема като европейска периферия, а като обединяващо звено на оста Каспийско море – Черно море – Европа, а значението му за глобални сили като САЩ и Европейския съюз се предопределя от тяхната все по-нарастваща потребност от диверсификация на енергийните доставки, с цел намаляване на зависимостта от енергоносителите, добивани в Персийския залив и Русия. Важността на региона в икономически аспект се оценява високо, защото от гледна точка на енергийната сигурност регионът е важен възел на енергийните транспортни потоци и трасета, което е от особено значение за Русия, чиято ресурсно ориентирана икономика е причина да се търсят начини за преминаване на тръбопроводите през териториите, контролирани от Москва. От друга страна, през Черноморския регион се създават условия за диверсификация на източниците и преноса на въглеводородни енергоносители към страните от Европейския съюз. От гледна точка на сигурността регионът се характеризира с множество престъпления като организирана престъпност за трафик на наркотици, оръжия и хора, пране на пари, организирани терористични групи, водени от радикални ислямски проповедници и организатори. Като основни заплахи за сигурността пред Черноморския регион се очертават Конфликтът в Украйна, т.нар. “замразени конфликти” на територията на бившия СССР, сблъсъкът на различни цели и политика на големите геополитически играчи, съществуващите вътрешни и регионални, социални, етнически и малцинствени проблеми, които създават предпоставки за възникването на нови моменти в средата за сигурност - корупция, организирана престъпност, пране на пари, както и различната степен на ангажираност с евроатлантическите, европейските и регионалните структури. Като фактори, влияещи на средата за сигурност в Черноморския регион, лесно биха се очертали пресичането на интереси на велики и регионални сили в региона, които пораждат и противоречия, тероризмът, енергийни ресурси, които изострят интересите на много зависими държави-потребители и влиянието на събития от съседни региони като Близкия Изток. Всички те намират израз в политиката на големите геополитически играчи в региона. Русия приоритизира своето присъствие в Черноморския регион със запазването на ролята на ключов фактор при нарастващото международно значение на региона, с гарантирането на водещи позиции в енергийната сфера. Предотвратяване създаването на антируски военни коалиции и възпрепятстване на присъединяването към НАТО на държави от региона са ключов подход на руската федерация в региона. Тя залага на рускоцентричния геополитически проект в постсъветското пространство в Евразия, който се изразява в трите „не”- не на по-нататъшното разширяване на западните интеграционни проекти в зоната на преките руски интереси, не и на процесите, възпрепятстващи интеграционния план на Русия и не на решенията, които засягат руските интереси, но се вземат без нейното пряко участие. За да осъществи политическите си цели Русия използва широк спектър от „хибридни“ средства, който включват всички известни способи за налагане на влияние и контрол. Що се отнася до САЩ- регионът се разглежда като геополитически плацдарм за проникване в Големия Близък Изток и Централна Азия като непрестанно се правят опити за разширяване на американското влияние във всички държави от региона. В отговор на руската политика САЩ увеличават военното си присъствие по границите с Русия, както в Прибалтика, така и в Черно море. Европейският съюз за разлика от Щатите и Русия е доста по-пасивен във всички направления. Той залага само на политически диалог, включващ въздействие за разрешаване на регионални конфликти и сътрудничество в правосъдието и вътрешните работи. Турция, която също има своите интереси в региона,  оказва силно въздействие върху страните. В опитите си да разшири своята сфера на влияние в Черноморския регион тя залага на пет основни направления- политическо и икономическо влияние, културно-образователна експанзия, развитие на енергийните и транспортни коридори и военно-политическо сътрудничество. В цялата тази заплетена ситуация България също успява да формулира цели на своята политика в региона. Те се изразяват в гарантирането на националната сигурност на страната чрез постигане на трайна стабилност в региона и постигане на оптимални условия за развитието на българската икономика, чрез разширяване на сътрудничеството в Черноморския регион на двустранна и регионална основа.

Само формирането на максимално възможни единни стратегически политики от държавите в региона би позволило да не се допусне Черно море да се превърне в милитаризирана фронтова зона. Това налага необходимостта от разработване на конкретни сценарии за възможно развитие на региона, което би могло да включи създаването на зона за забрана за разполагане на ядрено оръжие и ракети със среден и малък обсег. Сигурността не може да бъде внасяна отвън, а следва да бъде гарантирана отвътре, т.е. от местните народи и крайбрежните държави на Черноморския регион. Способността да се изградят общи ценности обаче, е най–голямата гаранция  за сигурно и стабилно бъдеще.