НАТО и идеята за единна европейска армия

Статията се стреми да даде обективен поглед върху събития през изминалата година и да развие хипотетичен сценарий за бъдещето на Атлантическия съюз и идеята за единна европейска армия в рамките на сегашните политически действителности. ...

Статията се стреми да даде обективен поглед върху събития през изминалата година и да развие хипотетичен сценарий за бъдещето на Атлантическия съюз и идеята за единна европейска армия в рамките на сегашните политически действителности. Ролята на НАТО, Франция и Европейския съюз след изборите за американски президент. Външна политика по модел: двустранни отношения на Тръмп или международни институции на Байдън.

            С края на Студената война настъпва и краят на баланса на силите. Рухването на Съветския съюз доведе до радикална промяна в международните отношения. Разпадът на СССР доведе до вакуум, който САЩ запълниха чрез бързото присъединяване на държавите от Източна Европа към НАТО и ЕС, но липсата на идеологически съперник ерозира идеята за колективната отбрана. Кой да бъде универсалният враг, срещу кого НАТО да се изправи? Държавите в Атлантическия съюз губят идеологическа опора, в която Русия е универсален враг, защото те вече не чувстват заплаха за собственото си съществуване или за изнасяне на революционни идеи оттам. Бързите темпове на присъединяване на държавите от Източна Европа може да доведе САЩ до същия проблем, който разруши СССР, а именно нуждата от постоянно разрастване на силовите си структури, което е непосилно за поддържане на икономическа стабилност.

            Осъзнаващи това, администрацията на Тръмп в последните 4 години отстояваше позицията, че всяка страна членка трябва да отделя поне 2% разходи за отбрана. Към този момент САЩ изплащат над 20% от общите разходи, но това са чисто финансовите измерения на инвестициите. Тук трябва да кажем, че логистиката, която е изградена от американците, не влиза в тези проценти, а това са бази, техника, оръжия и др. Някой би заключил, че това е цената да си лидер на „Свободния свят“, но идеята за солидарност и споделени ценности, на базата на която е създаден съюзът, остават на заден план.

            Според Хенри Кисинджър американската гледна точка на разходите и ползите се разглежда по следния начин: „Съгласно американския възглед един съюз е като акционерно дружество, влиянието в него е според дела на собственост на всяка от страните и трябва да отразява материалния принос за общите цели.“. Канада и Европа не изпълняват поетите ангажименти по договорите, за сметка на това с парите за отбрана финансират икономическото си развитие. Този подход изцяло описва позицията на Тръмп в последните четири години на неговия мандат.

            Тук идва колизията между моралистичния подход на редица американски президенти, за които най-важното е демократичните и свободни общества да живеят в мир, и реалполитиката на Доналд Тръмп, който заяви, че САЩ могат да излязат от НАТО, което на практика ще ликвидира самия алианс. Американците вече не са „кръстоносецът“, който изнася демокрация, а може би виждаме началото на нова ера на американски изолационизъм. Това до голяма степен зависи от развитието на ситуацията с изборите в Америка. Този възможен сценарий за бъдещето на САЩ в международните отношения, което прилича изключително много на британския модел на изолационизъм от XVIII в., в който те ще играя ролята на световен балансьор, само и когато има нужда от това и само там, където се налага.

            В последните години, с оглед на възможността за подобен сценарий, за излизането на САЩ от НАТО, европейските лидери се обединяват около идеята за обща колективна отбрана и идеята за обща европейска армия. Несъмнено тази идея придобива все по-сериозни измерения, тъй като европейската общност осъзнава, че без военна тежест в международните отношения ЕС е един икономически гигант без реална възможност за въздействие на световните процеси.

            В свое интервю за списание „The Economist“ Еманюел Макрон обяви новите посоки на френската политика и че краят на НАТО е близо, тъй като липсват легитимни причини той да съществува. „НАТО е в мозъчна смърт“, обяви той и даде примери за несъстоятелността на съюза. Според него разширяването на съюза обуславя и неговия край, тъй като ще го изпразни от съдържание. Примерът с Турция и евентуално нападение от страна на Сирия с риторичния въпрос „Трябва ли да се бием за Ердоган?“. Това интервю е повратна точка в мисленето на френската външнополитическа мисъл и  на Макрон, който по подобие на Дьо Гол не смята, че американците трябва да определят политиките на Франция. Дьо Гол стигна до крайност и излезе от НАТО, а Макрон иска да сложи края на Атлантическия съюз.

            Все по-голям застъпник и двигател на идеята за колективна европейска отбрана се превръща Франция. Въпреки че кризата с COVID-19 забави този процес, с края ѝ ще настъпят процеси по промяна на международните отношения. В Европа ще се случат няколко важни промени, които ще позволят лидерство на Франция при формирането на нов световен ред, в който тя ще се опита да си върне статута на Велика сила, който статут загуби след Първата световна война.

            С напускането на Великобритания на ЕС Франция остава единствената ядрена сила, което предполага превъзходство при вземане на решения в рамките на съюза. Друга предпоставка е напускането на Ангела Меркел на поста канцлер на Германия. Политическият вакуум, който ще настъпи, ще обостри нуждата от ново лидерство на ЕС. Цел на френския президент Макрон е да запълни този вакуум чрез създаването на единна европейска армия и активната роля на Франция в нея. Това поставя и въпроса за командването, което трябва да се осъществява от всички в рамките на ЕС. Под натиск и чрез военно превъзходство Франция ще се опита да „ратифицира“ всички общи решения и да го превърне в средство за влияние в Европа и света. С икономическата мощ на Германия и ЕС Макрон ще осъществи мечтата на Наполеон за контрол над Европа и ще оформи новата международна система по негов модел. В многополюсния свят възможността за възникване на нови центрове на власт е отворена.

            Като реалполитик той осъзнава пречките, пред които ще бъде изправен. Една от тях е нежеланието на държавите от Централна Европа да бъдат подчинени на френските въоръжени сили, макар и в единно командване. Вземам повод да потвърдя казаното от изказването на министъра на отбраната на Германия, че „ако САЩ излязат от ЕС, то няма да има кой да пази мира в Европа“. Това изказване, по същество, не можем да заключим, че е само антируско, а по-скоро изразява опасения и срещу аспирациите на  Франция. САЩ гарантира мира в Европа, като има възпиращи действия на опити за доминация над континента. Германия, която след ВСВ има ограничение във въоръжението си, няма възпротивителни сили, които да попречат на евентуална агресия. От времената на кардинал Ришельо Франция и Русия упражняват натиск към Централна Европа с различен интензитет, чиято крайна цел е невъзможността да се формира силна централноевропейска държава или коалиция, която да застраши хегемонията им над континента.

            Ако Европа отхвърли идеите на Макрон за военен съюз, силен довод при воденето на преговорите ще бъде възможността за излизане на Франция от ЕС. Така поставени между два ядрени гиганта - Русия и Франция, европейските държави ще трябва да избират сфери на влияние, което напомня за периода на Студената война. Вследствие на лошите спомени от този период източните държави първи ще поискат присъединяване към този военен съюз. За Полша и Прибалтийските държави е немислимо отново да попаднат в руската сфера на влияние. Държавите от Централна Европа не биха си позволили да загубят влиянието си на Балканите и Източна Европа, което от друга страна ще задейства политиците в Берлин и Виена към приобщаване към този съюз.

            Франция е една от държавите, поддържащи тезата за създаване на „Европа на две скорости“, което цели трайното икономическо откъсване на „Стара Европа“ от държавите в Източна Европа. По този начин тя ще си гарантира геополитическото присъствие на Балканите, но ще се отърве от „Източния въпрос“. Думите на Макрон, че предпочита „бежанци от Гвинея и Кот д‘Ивоар пред банди от България и Украйна“ в никой случай не трябва да оставят съмнение, че това са просто изпуснати думи. Напротив, тези думи трябва да бъдат разглеждани в контекста на новата политика на Франция, той ясно показва на Русия намеренията си. Границата е сложена. За Франция представлява интерес бившите ѝ колонии пред интеграцията на Източна Европа, която ако се случи, ще е за сметка на Русия.

            Има няколко обективни пречки към момента за неслучването на този сценарий. Първата е изборите в САЩ, които са отправна точка в поведението на Франция в следващите години. Затвърдената победа на Байдън означава възстановяване на позициите на САЩ в света, НАТО, отношенията с Европа и ролята на Америка като гарант на световния мир. Това ще доведе до колизия между идеята на Макрон и Вашингтон. В такъв възможен конфликт Франция няма ресурса да вземе надмощие над Америка и държавите от ЕС. За да се осъществи това, Макрон има нужда от развитие на ситуацията в Америка в полза на Тръмп, макар че от сегашна гледна точка такава победа не се очаква. Развилите се събития все повече предполагат неслучването на този сценарий, но изказвания на френски дипломати и министри подсказват, че Франция ще работи за възстановяването и подобряването на двустранните отношения, което е различно от колективната външна политика на ЕС.