Свободният човек е въоръженият човек

През последните месеци Европа отново беше шокирана от няколко терористични атаки: първо роден в Русия чеченец обезглави учител близо до Париж, след това нелегален мигрант от Тунис уби трима души в църква в Ница, православен свещеник в Лион беше тежко ранен, а после се случиха редица нападения и във Виена. Това само за последните месеци.

Справка в Европол ни показва следните данни: 20 са извършените нападения с терористични подбуди за последните три години ( 2017 – 2019); 58 са неосъществените или осуетени нападения. Това само за три години, тук не влизат онези по раншни терористични актове, потресли целия свят, като разстрелите в редакцията на Шарли Ебдо, взривовете на метростанциите в Брюксел, на влака в Испания и т.н. Списъкът е безкраен. Най-интересното е, че тези терористи използват нелегално огнестрелно оръжие. И на фона на това, че днес явно не е проблем за бягащите „майки с деца“ и бради по половин метър да внесат оръжие, европейските бюрократи гласуваха директива, която да въведе още по големи рестрикции за законното притежание на оръжие от обикновените европейски граждани.  Всяко оръжие, което има полуавтоматичен режим и прилича на армейско такова, трябва да бъде забранено. Както и деактивираните армейски оръжия, които се притежават от колекционери. По този начин се засяга една група граждани – европейските ловци, които масово използват такъв тип оръжия. Някой да е чул атентат да е извършен от законен ловец или колекционер? Не, не е. И няма и да чуе. Защото извършителите на атентати са онези бивши терористи, които бяха поканени именно от брюкселските бюрократи да се интегрират в европейската общност. Не, не вчера, преди две поколения. И виждаме какъв е резултатът. С тази рестрикция не само не ограничават придобиването на оръжие от терористи както е видно, а засягат определени бизнеси като например на българската „„Арсенал“ АД Казанлък“, компания произвеждаща изключително ловно оръжие, което наподобява АК-47. В стремежа си да представи законодателство, с което да намали нелегалния трафик на оръжия, ЕС показа своята безпомощност в тази сфера и поставя под общ знаменател терористи, ловци, спортисти и колекционери. Наше убеждение е, че не забраната, а облекчаването на режима за носене, притежаване и използване на огнестрелни оръжия ще повиши сигурността на почтените граждани и ще намали драстично битовата престъпност.  

Днес, когато се разходи човек по улиците на големите европейски градове, едно нещо прави впечатление – присъствието на армията на съответната държава навсякъде. Армия по улиците на Европа е имало последно по време на Втората световна война и малко след края ѝ, когато още са се установявали окупационните зони на победителите. Сега, в 21 век, армията отново патрулира по Шанз‘Елизе и до Колизеума. И ако някой европейски бюрократ каже, че тероризъм се бори с плюшени мечета и цветя – то той лъже. Тероризъм се бори със сила и най-вече с оръжие в ръка. Нашето искане, нашата мечта е, всеки гражданин на Европа да има правото да притежава оръжие и с оръжие в ръка да пази както семейството си, така и собствеността, и родината си. Старата поговорка, че само свободният човек има правото да притежава оръжие е валидна и днес с пълна сила. Представяте ли си, ако редакторите на Шарли Ебдо притежаваха лично оръжие в редакцията? Или взетите заложници в еврейския супермаркет от същите братя Куаши? Дали щеше да има толкова жертви? Дали европейският човек щеше да се чувства като жертвен агнец при чуването на първите изстрели на обезумели ислямисти?

Това, което трябва да направи европейското ръководство, е да разреши правото на притежание на лично огнестрелно оръжие, безусловно от всеки европейски гражданин, който отговаря на условията за ловец. Защото в днешната асиметрична война, а да не се заблуждаваме, Европа е във война, щом има армия по улиците, човек трябва да разчита най-вече на себе си, а после на правоохранителните органи. Второ – да направи разделение на правото на носене от правото на притежание. Тоест всеки да има правото да притежава ( вкъщи) оръжие, но не всеки да има правото да го носи. Така всеки гражданин ще може да защити живота и собствеността си. Трето – отпадане на въведените забрани за ловците – те не са виновни, че има и ловни оръжия, които приличат на армейски, а пък и няма връзка в това, как точно ти изглежда оръжието за лов. Терористите до този момент са ползвали винаги армейски оръжия и тук трябва да се замислим откъде ги вземат – не да забраняваме ловни оръжия, към които явно нямат афинитет.  И накрая нека си спомним за Конфедерация Швейцария – държава, в която всеки гражданин притежава армейското си оръжие, с което е отбил военната си служба и това е гарант за по-малко престъпления и нападения на територията ѝ. Защото всеки терорист, ислямист, дори обикновен крадец ще се замисли, ако знае, че отсреща може да бъде посрещнат подобаващо.