ECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentaryBulgarianОще от времето на палеолита земите по средното и долното течение на реката Хуанхъ стават притегателен център за множество хора. Именно там през XVIII в. пр. Хр. се образува и първата държава на племето „Ин“. След време вождът на съседните на „Ин“ племена „Дожу“ успява да създаде сравнително голяма държава, която обаче бързо губи своята мощ и просъщестува до 221 г. пр. Хр. В този период Китай е раздробен на около 1500 държави.
Поглеждайки към миналото и сравнявайки го с настоящето ще установим, че една от първите задачи на всички народи е да осигури защитата на своята територия и население. В това отношение Китай е може би първа в уреждането на своята защита не само с организираното си въоръжение, но и с издигането на Великата китайската стена.
Оставяйки на страни историчекото развитие на китайските отбранителни формирования и техните успехи, процесът по изграждането на съвременните въоръжени сили на Китай стартира след края на гражданскта война.
Основата за развитието на китайското въоръжение дава създадената през 1927 г. Китайска народна освободителна армия. Първоначално тя е представлявала въоръженото крило на китайската комунистическа партия (подобно на въоръженото крило на БКП у нас), съставено изцяло от доброволци. В началото на ствоята дейност е използвала предимно партизански методи на действия, но в хода на Втората китайско-японска война, като част от Националната революционна армия, активно участва в бойните сражения.
След края на войната Националната революционна армия се разцепва и в Китай започва гражданската война между Китайската комунистическа партия и Гоминдана. Въоръжените сили на Китайската комунистическа партия (Народната освободителна армия) успяват да изтласкат Гоминдана на остров Тайван, където съмишлениците на Чан Кайшъ сформират своя държава- Република Китай.
Краят на тези събития създават възможност за модернизация на китайската армия. Партизанският модел е отхвърлен и за няколко години Китайската народна освободителна армия е превърната в добре тренирана военна сила, снабдена с модерни за времето въоръжения.
В светлината на отминалите събития Китайската народна освободитена армия дълго време е била в режим на пълна готовност за нанасяне на първия удар. Но реформаторското мислене на Дън Сяопин успява да придаде нов тласък както на икономическата система, така и на китайската военна доктрина.
В тази връзка е редно да се премине към разглеждането на Въоръжените сили на Китай и тяхното развитие. В „Бялата книга по сигурността на КНР“ са упоменати различните родове войски на Китайската народна освободителна армия:
През 2001 година китайски анализатори определят три основни заплахи, пред които е изправена китайската сигурност- международния тероризъм, религиозния екстремизъм и сепаратизма. Базирайки се на тях, но и на насоките във военната стратегия, насочени единствено към защитата на националната сигурност и суверенитет, Китай предприема модернизация на своите въоръжени сили.
От доклад на американското Военно министерство от 2006 година[1] наблюдаваме основните постъпки към модернизация и реорганизация на китайските въоръжени сили, стартирали в началото на XXI век.
За сухопътните сили се предвижда фокусирането върху офанзивна битка, предвиждаща използването на електронни и информационни елементи, парализиращи врага- т. нар. „дълбока битка“. Характеристиките на концепцията за „дълбока битка“ включват нелинейна битка, непрекъснати операции, и бързи преходи между нападателна и отбранителна битка.
Военноморските сили на Китай остават в готовност да защитат държавния суверенитет, националната цялост, морски ресурси и морски линии за комуникация.
ВВС се фокусират върху подобряването на своите защитни способности. Целта е да разработи подвижна, за всякакви метеорологични условия, ден-нощ, надводна сила, която е способна и е достатъчно гъвкава бързо да изпълнява множество оперативни задачи. Приоритетите включват: придобиване на оръжейна система и интеграция; интегриран C4ISR; автоматизирани командване и управление; информационни операции; повишено качество, обучение и задържане на новобранци; разработване на знаещ подофицерски корпус; по-голяма мобилност в операциите и подобрена логистика и поддръжка.
11 години по- късно в подобен доклад отново на Министерството на отбраната на САЩ ставя ясно, че модернизацията на китайските въоръжени сили не е нещо статично.
Въпреки направените персонални съкращения в Сухопътните войски, динамиката на тяхната трансформация в съответствие с действителността продължава. Набляга се на създаването на пехота с висока подвижност и комбинирани оръжия, батальони, висок контрол, добра комуникация, компютри и интелигентно оборудване (C4I), което осигурява споделяне на данни в реално време на ниво дивизия и на ниво бригада; Във военноморски план се залага на по-технологично напреднала и гъвкава сила, оборудвана с усъвършенствани оръжия и сензори, позволяващи устойчива самозащита. ВВС продължават с експлоатилането на самолети от четвърто поколение като намерението е в близко бъдеще петото поколение въздушни бойци (J-20 и FC-31) да бъде на въоръжение в Народната освободителна армия на Ктиай.
Няколко години по-рано през 2011 година е официално обявено създаването на т. нар. „сини интернет- войски“ в Китайската армия. Техният акцент е в подготовката на кадри и нарастването на капацитета на защита киберпространството.
На европейско ниво политиката в областта на външните работи и отбраната на Европейския съюз представлява координиран набор от действия, насочени към отстояването на идентичността на Съюза на международната сцена, към координирани действия на Съюза в отношенията му с трети държави, включващи определянето на съвместни стратегии, одобряването на съвместни действия по укрепване на мира , към приемане на общи позиции и към защита на правата и интересите на гражданите на държавите-членки.
Модерната политика за сигурност води началото си с приетия от 1992 г. в Маастрихт договор. Познат още като ДЕС. Тази политика е насочена към разрешаване на конфликти и насърчаване на международното сътрудничество
Общата външна политика и политика на сигурност е предмет на специфични правила и процедури. Тя се определя и прилага от Европейския съвет и от Съвета, които решават с единодушие. Тази политика се изпълнява от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от държавите-членки.
Управлението на отбранителната политика на ЕС е сложен процес, който преминава през няколко етапа и институции.
Задаването на посоката и представянето на приоритетите започва от заседание на Европейския съвет, чиито членове (ръководителите на държавите- членки на ЕС) задават политическия дневен ред, въз основа на който, Съветът на ЕС, съставен от представители на всички държави- членски, определя и изпълнява външната политика и политиката по отбрана на Европейския съюз.
В своето задълбочено сътрудничество Китайската народна република и Европеският съюз открояват и съществени различия в сферата на сигурността.
Но един от основните казуси, стоящ на дневен ред по политиказа за сигурност и отбрана са отношенията с Тайван- Китай категоично отказва да признае статута на Тайван като отделна от КНР държава, докато Европейският съюз ясно застава на страната на Тайван.
Казусът е сложен поради различното му схващане от двете страни- за Китай проблемът има основно исторически характер, докато при ЕС човешките права са на преден план.
Сътрудничеството по този казус изглежда доста трудно, но не и невъзможно. Изглаждането на всички въпроси относто статута на Тайван е от същестевно значение за сигурността както на Китай, така и на региона на Югоизточна Азия.
За всичко това плюс намирането на диалог и мир между Кирайската народна република и Тайван Европейският съюз може да помогне, но за целта комунистически Китай първо трябва да се откаже от намеренията си за военна хегемония.
Свързани