Бъдещето на ЕС след пандемията от COVID-19

Преди няколко месеца „Ди Велт“ зададе провокативния въпрос „Ще се разпадне ли ЕС заради корона вируса?“. Често предричания край на ЕС все пак изглежда далеч, но нуждата от промяна е налице. Според проучване на агенция „Кантар“ 7% от европейците (35% от българите) подкрепят ЕС в настоящия му облик, а 44% (34% за България) „по-скоро подкрепят ЕС“, но биха желали да бъдат направени промени. На общоевропейско ниво 22% от анкетираните „са по-скоро скептични към ЕС, но има шанс да променят мнението си, ако бъде осъществена радикална реформа“, като данните за България са идентични – 20% от респондентите са дали такъв отговор.
 

Кризата с пандемията от COVID-19 отвори отново темата за единството на Европейския съюз. Бъдещето на европейския проект изглежда меко казано несигурно. Видя се, че в подобна екстремна ситуация и нужда от експедитивни решения, институциите на Съюза действат бавно, тромаво и нерешително. Очертаха се и различни подходи към развитието на епидемията, както от гледна точка на мерки по ограничение на разпространението на вируса, така и от гледна точка на провеждане на кампанията по ваксиниране на населението.

Както по време на кризата с нелегалните имигранти, така и сега националните държави побързаха да затворят границите, да ограничат движението на хора и да се опитат да овладеят заразата. Донякъде това имаше своя успех, но създаде и рискове, основно икономически, чието развитие ще следим в следващите няколко години. Като отговор на тези рискове ЕС предложи решение - заем. Този заем от 750 млрд. ще бъде гарантиран от централните банки на всички държави членки, но ще се харчи по правила и ред определени от Европейската комисия.

Изострените отношения между държавите от Централна и Източна Европа, от една страна, и тези от Западна Европа, от друга, се отразиха и по време на договарянето относно Многогодишната финансова рамка 2021-2027. Полша и Унгария отново се проявиха като „лошите“ гласувайки против приемането на МФР. В хода на преговорите между Брюксел ,от една стана, и Варшава и Будапеща от друго бе намерен компромис, което най-вероятно означава, че в замяна на подкрепа, европейските чиновници няма да започнат процедури по разследване на двете държави.

В тази ситуация, при така изострените от предната криза отношения вътре в самия ЕС, наливането на този финансов ресурс крие повече рискове, отколкото позитиви. Рисковете започват от политиката на ЕЦБ за стимули, за да спаси от „удавяне” финансовия сектор до това „непослушните“ държави да бъдат наказвани, въпреки споменатото вече споразумение поне на политическо ниво. Към момента единственото сигурно е, че ЕС е на кръстопът, а по-резки движения от страна на когото и да било, би довело до силен дисбаланс и още по-остро противопоставяне.

В международен план пандемията се отрази също така стимулиращо на процесите в различните части на света. Например, все по-видими станаха зависимостите и резултатите от китайската инициатива „Един пояс, един път“, които има своето огромно влияние в Африка и Близкия изток. Тук трябва да отбележим, че държави от Съюза показаха отвореност към Пекин, като някой дори набавиха дози от китайската ваксина “Sinovac”, която въпреки че няма одобрение от Европейската агенция по лекарствата(ЕМА), все пак се предлага в някои държави. Това е ясен знак, че ЕС изостава значително, както като фактор в международен план, така и от гледна точка на доверието на държавите-членки към агенциите на общността.  

Кризата с пандемията от COVID-19 показа, че решенията, които се взимат общо всъщност задълбочават проблема и когато това се случи са наред националните правителства, които осъзнавайки спецификите на обществата, нуждите на гражданите действат по-бързо, по-адекватно и по-ефективно.
 

И все пак пълното разпадане на Европейския съюз изглежда почти невъзможно. Това, което е сигурно е, че предвид кризите и невъзможността на Съюза да отговори подобаващо на тях е нужна трансформация. Дали тя ще бъде в посока на засилена централизация и фактическа федерализация или точно обратното, ще бъдат предприети стъпки към реформиране и връщане няколко стъпки назад към свободен пазар, свободно движение на хора, стоки и капитали, предстои да видим.