Ернст Юнгер и консервативната революция

Възникнала непосредствено след Първата световна война, идеята за "консервативната революция" е свързана с желанието на немската десница не просто да съхрани, но и да възроди по един наистина революционен начин, изгубените след поражението на Германия национални ценности. Главното отличие на "консервативната революция" от лявата (комунистическа) революция е, че първата се стреми да изгражда бъдещето, вдъхновявайки се от националното величие в миналото, докато втората изцяло отхвърля миналото в усилията си да реализира една утопия. Водещи имена сред идеолозите на "консервативната революция" са Освалд Шпенглер, Мьолер ван ден Брук, Ернст Юнгер, Карл Шмит и Едгар Юнг. Въпреки че някои от постановките им са заимствани по-късно от националсоциалистите, повечето от тях не само отхвърлят нацизма, но и са активни участници в съпротивата срещу него.

Ернст Юнгер е роден през 1895 в Хайделберг. По време на Първата световна война проявява невероятна смелост и е сред малцината, наградени с висшия пруски орден "Pour la merite". По-късно се превръща в един от най-популярните германски писатели, съперничащ с Ремарк и Ман. Според Андре Жид, "книгите на Юнгер за войната са най-прекрасните, които съм чел – те са абсолятно достоверни, честни, правдиви и открити". В романите си Ернст Юнгер създава образа на "националиста на новото време", освободен от старомодните митове и именно поради това оказал толкова силно влияние върху следвоенното поколение.

Юнгер твърдо се противопоставя на Версайска система, както и Ваймарската република. Известно време служи в Доброволческия корпус и сътрудничи на дяснорадикалното списание "Команден" за което често е силно критикуван. Продължава развитието на идеите си отдавайки се изцяло на литературата и разработването на теорията за "новия национализъм", поставящ си за цел "възраждането на националното величие на Германия". Той един от  идеолозите на "консервативната революция", и като такъв изпитва силното влияние на Ницше и Шпенглер. В произведението "Работникът" (1932) Юнгер развива тезата, че светът навлиза в епоха на грандиозни конфликти, в които истински победител ще бъде новият тип личност – самоотвержено и упорито работещият човек, коренно различен от пролетария, толкова скъп на марксистката левица. За него социалния тип на работника се определя не по икономически признаци, а изключително от ценностни и морални позиции. На либералния капитализъм и на изграждания в Съветския съюз социализъм той противопоставя национализма, разбиран като общност на интересите на цялата нация, придавайки му силен социален елемент. В "Работникът" се провъзгласява краят на буржоазната епоха и възникването на националната държава, тълкувана от Юнгер едновременно като "социална" и "авторитарна". Този роман му носи множество критики, тъй като е прикрепен към национал-социалистическата пропаганда. Самият той по-късно казва, че този роман е „трагична заблуда“.

Ернст Юнгер придава огромно значение на интегралния национализъм, превръщайки го в основа на собствения си светоглед. Той използва понятието "нов национализъм", който за разлика от "стария" не просто се ориентира към традиционните национални ценности и националния суверенитет, но и представлява определено духовно състояние на нацията. Според него, "национализмът е стремежа на индивида да посвети живота си на нацията и осъзнаване на факта, че нейното съществуване е по-важно, отколкото това на отделната личност". "Новият национализъм – твърди Юнгер – е духовното движение на нашето време, което се противопоставя на духовните сили, определящи мисленето на предишното поколение: либерализмът и марксизмът".

Интересно е, че идеите на Юнгер привличат както представителите на националсоциалистическото движение, така и тези от левицата. Според един от водачите на комунистите Карл Радек, спечелването на Юнгер "е от по-голямо значение, отколкото победата на изборите". На свой ред Гьобелс неведнъж се опитва да повлияе на писателя да се ориентира към нацизма. Юнгер обаче отхвърля с презрение всички подобни опити. Той категорично не приема марксизма и в същото време яростно се противопоставя на опитите към "новия национализъм" да бъдат прикачени расовите "теории" на нацистите. За него расата е не биологическо, а метафизично понятие. "Лошата раса – отбелязва Юнгер – може да се познае по това, че тя се стреми към самовъзвеличаване, сравнявайки се другите, докато  в същото време иска да унижи другите раси, приравнявайки ги със себе си".

Като отдалечена цел "новият национализъм" си поставя формирането на единна общност на европейските народи – идея, която тепърва ще си пробива път след края на Втората световна война. Юнгер, както впрочем и огромната част от идеолозите на "консервативната революция", отказва да приеме нацизма, с основание подозирайки го, че е "в много по-голяма степен социалистическо, отколкото национално движение". Въпреки предизвикателното си поведение спрямо новата власт, той успява да оцелее, благодарение на огромната си популярност като писател и славата на герой от войната. През 1944, когато  е зачислен към щаба на немското командване във Франция, Юнгер пише антинацистката си книга "Мирът", оказала решаващо влияние за присъединяването на маршал Ромел към заговора срещу Хитлер през юли 1944.

След края на войната Юнгер активно се занимава с публицистика, оставайки си убеден националист и противник на либералната демокрация. Той оказва голямо влияние за формирането на немската консервативна десница и на политици като Хелмут Кол, Франц-Йозеф Щраус и други. Ернст Юнгер е убеден консерватор и националист от чиято история днешните поколения трябва да черпят вдъхновение. В момент на грандиозно разделение, той остава верен на идеите си без да се впуска в авантюра с национал-социализма. Светъл пример, чийто идеи трябва да служат за основа, както на националните, така и на европейско консервативните движения.

Днес ние се намираме в условия близки до началото на миналия век, а Европа е поставена пред множество различни заплахи. Именно едно осъвременяване на идеята за „новият национализъм“ би дало нов тласък на консервативните движения.