Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianMacedonianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

Йоан Кукузел - преплитането на християнство и традиции

В този текст ще разгледаме историята на българин, православен християнин, от Драч(гр. Дурас, дн. Албания). Тази история показва, както до къде са се простирали българите, така и значението на религията за развитието на различните форми на обществения живот...

Йоан Кукузел („Ангелогласния”) бил българин по произход, роден в Драч (на Адриатическо море) някъде в края на XIII нач. на XIV век. Произхождал от бедно семейство и като малък починал баща му. Поради изключителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол училището при църквата „Св. Павел” – знаменита имперска школа за църковни певци. Негов учител там бил византийския патриарх Йоан Глика (1315-1319). Прозвището си Кукузел Йоан получил при един банален повод: когато съучениците му го попитали „Йоане какво си ял днес?” – той им отговорил на смесен българо-гръцки: „Кукиа ке зеле” (бакла и зеле), тъй като все още не знаел добре гръцки език.


След като завършил музикалното си образование той се завърнал за кратко в Драч, където се зародило знаменитото му музикално призведение „Полилей на българката”. В основата на мелодията стоят думите на майката на Йоан: „Мое дете мило, Йоане, къде си ми?”. След това Йоан Кукузел се завърнал отново в Константинопол, където се радвал на особенно внимани от страна на византийския император Андроник II (1382-1328). Тъй като не можел да търпи светския шум, той постъпил като монах в една от светогорските обители. Знаменития композитор пребивавал най-дълго в ларвата „Св. Атанасий”, където по същото време работели мнозина известни български книжовници, като; стареца Йоан, Закхей Философ, Методий и др. Там Йоан пасъл манастирските стада, и уединявани се сред дивната природа съчинявал своите църковни химни. През 1355 г. константинополския патриарх посетил Света Гора и „намерил там певеца Йоан Кукузел с глас славен и нежен, глас на сирена”. Известно е, че той живял на Атон до 60-те год. на XIV в.


След прочутия Йоан Дамаскин българинът Йоан Кукузел е най-великият химнописец в историята на православната християнска музика. Проявил се не само като забележителен изпълнител на църковни песнопения, но и като талантлив композитор, създател на нов музикален стил и ново нотно писмо. Днес науката разполага с 90 мелодии на Йоан Кукузел, обхващащи всички жанрове. В музикалните си произведения то включва елементи от живата природа и използва широко богатата орнаментика на старобългарската протяжна народна песен. Поради богато орнаментиранито му песнопения мелодиите на Йоан Кукузел изисквали виртуозна певческа техника, висока музикална култура и се усвоявали много трудно.


Сред музикалните призведения на прочутия българин на първо място трябва да се постави прочувствения „Полилей на българката” – един възторжен химн на майчината любов, която оплаква загубеното си чедо. Той е автор и на т. Нар. Голямо исо на попадическото пеене, което и досега се смята за „бич на певците” и „камък за препъване” на всеки, който се заеме с неговото изпълнение. След смъртта на Йоан Кукузел неговото творчество е пример за подражание цели четири столетия – до XIX в. вкл. А създаденото от него „Хирономическо певческо упражнение” се смятало за музикален речник на епохата. Певческите позиции на Йоан Кукузел имали предназначението да служат като „образец и правило” на останалите певци, както казва един от последователите му през XV в.


Специалистите твърдят, че на творчеството на Йоан Кукузел се дължало утвърждаването на новата „колофонна” (сладкозвучна) стилистика, която имала за цел човешкото обожествяване, а ангелското му пеене довеждало слушателите до екстаз. Не случайно съвременници му го величаят като „ангелогласния”, „велик майстор песнописец” и „втори извор на музиката”.

Според музикалните специалисти в произведенията на Йоан Кукузел лесно се откриват редица български фолклорни мотиви, който гениалният композитор майсторски интегрира в църковните композиции. Музиката му поразява със своето изящество и носи духовно спокойствие и смирение. Известни са 90 негови произведения. Може би най-известната му творба -"Полиелей на българката"- е посветена на обичаната му майка.

Със своето творчество и значителни музикални реформи, българинът Йоан Кукузел е един от най-прославените средновековни композитори и неслучайно е почитан като светец  от православните народи.