Полша, мигрантите и атаката срещу Европа.

През последните няколко седмици наблюдавахме със загриженост едно нападение над страна член на ЕС, а именно Полша. И ако в последните години нападенията срещу Полша са основно административни заплахи, инициирани от ултралиберални еврофедералисти, то тук говорим за координирана физическа външна атака. Хиляди нашественици, доведени от престъпното правителство на Лукашенко до границите на Беларус и Полша. Нападение на нелегални мигранти, на фалшиви бежанци, на млади мъже и момчета в боеспособна възраст, тълпящи се срещу източната граница на Европа. Поставени там с единствена цел да преминат нелегално външната граница на Европейския съюз.

Разбира се, Полша ясно съзнава своята отговорност. В исторически план, често се е налагало полският народ да защитава Европа. Два от най-ярките примери за това са победата на Ян Собиески под стените на Виена през 1683 г., спасила западна Европа от варварството на османлиите, както и битката на маршал Пилсудски с червената чума през двадесетте години на миналия век. Ето защо и реакцията на полското правителство беше мигновена. За часове бяха мобилизирани полицейски и военни сили за защита на  полската граница, която е и външната граница на ЕС. Тяхната работа е пример за смелост, отдаденост и лоялност. Лоялност към Европа, цивилизацията и ценностите, които представляваме.

През последното десетилетие Европейският съюз преминава от криза в криза. Ако европейските институции не застанат в защита на полското правителство, ще бъдем изправени пред поредна криза на така наречения „европейски проект“. Това обаче не е нищо ново за нашата общност и е директно следствие от отказа на Европа да достигне до устойчиво решение на въпроса с нелегалната миграция, който е на дневен ред от 2013 г. Историята днес се повтаря. Единствената промяна е мястото и диктаторът, който употребява и навигира потоците нелегални мигранти към Европа. Лукашенко се присъедини към клуба на Ердоган и донякъде подобно поведение е напълно обяснимо. Европейският съюз така и не се осмели да се противопостави на Ердоганова Турция, дори напротив. На всяка заплаха от страна на султан Ердоган, ЕС отговаря с пари. Мъдрият ни народ е казал, че не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Настоящата ситуация в Европа  показва, че именно ЕС е лудият. Защото няма друга причина за бездействието на ЕС. Инвазията на нелегални мигранти, подтикната от чужди правителства, като това на Ердоган и Лукашенко, с цел подкопаване на социалния, политическия и правния ред на европейските нации, е позорна. Всички ние сме длъжни да защитаваме същия морален, политически и правен ред, който Европа исторически представлява.

Нито една европейска нация не бива да остава безучастна. Държавите част от този съюз трябва да помогнат и да си сътрудничи с полското правителство, в защитата на своята граница. Но не с думи или жестове, а с логистична, политическа, полицейска и военна подкрепа. Европейската комисия, Съветът и Европейският парламент са политически и морално задължени да се присъединят към полското правителство в усилията му да защити нашия континент, както тази държава го е правила и преди. Трябва да осъдим самоубийствените тези, декларации и изявления, в полза на тази масова нелегална имиграция, които често виждаме сред европейските бюрократи, призоваващи за незаконно влизане на чужденци и насърчавайки по този начин бизнеса на каналджиите за нелегален трафик на хора.

Трябва да отстояваме нашата позиция, че общият европейски проект ще успее само ако нациите, които съставляват Европа, си сътрудничат свободно и доброволно, за да гарантират оцеляването на нашата цивилизация. Това е истинската европейска солидарност. Такова трябва да бъде лицето на нашият съюз.

Единствената постъпка, която би могла да бъде окачествена като подкрепа за Полша, е не само да осъдят категорично действията на правителството на Беларус и използването на нелегалната имиграция като средство за политически натиск, но и да подкрепят усилията на полското правителство в тези трудни времена. Европейският съюз има нужните ресурси и експертиза да го направи. Миналата година правомощията на Фронтекс, агенцията занимаваща се с охрана на границите, бяха увеличени именно с цел държавите членки да бъдат подпомагани във времена на криза. Просто тези ресурси трябва да бъдат използвани.