Сръбското влияние в Западните Балкани. Част 2 - „Меката“ сила на Сърбия в Черна Гора.

Статията е продължение на първата статия в поредицата за сръбското влияние на Западните Балкани и интеграцията на страната и региона в ЕС. Първите две части на поредицата разглеждат спорът между Сърбия и Черна Гора относно въпросът с църковните имоти на СПЦ в Черна Гора и как те биват използвани от сръбската държава за прокарване на влияние не само в Черна Гора но и Република Северна Македония.

Този акт трябвало да се извърши от духовник, чиийто ранг отговарял на високата титла „цар“, тоест това трябвало да бъде единствено патриарх. Намерението на Стефан Душан да се провъзгласи за цар срещнало затруднения, тъй като от Византия тогава било невъзможно да очаква помощ, а самата сръбска църква била в невъзможност да извърши освещаването заради ниския й ранг. Тогава сръбският владетел потърсил помощ от българския цар Иван Александър и Търновската патриаршия. В онзи момент само с тяхна помощ било възможно сръбският архиепископ да бъде ръкоположен за патриарх.

Така благодарение на Българската православна църква Сърбия достига до връхната точка на своята църковна независимост. Независимост, която след няколко стотин години ще бъде използвана в синхрон с вселенската патриаршия за политическа експанзия на Балканите. Споменавайки Вселенската патриаршия няма как да не се отбележи и нейния вековен принос в нагнетяването на църковното напрежение на полуострова.

С подписването на Кючуккайнарджийския мирен договор Руската държава става закрилник на християните в Османската империя нещо, което Вселенската патриаршия счита за своя цел. Развитието на гръцкото освободително движение и оформянето на т. нар. „Мегали идея“, Вселенската патриаршия много бързо приема концепцията за възстановяване на Византийската империя и подчинението на всички православни християни на Балкантие и насочва цялата си дейност в осъществяването на тази цел. За съжаление тази цел е жива до ден днешен, а стиковането на действия от страна на Сръбската патриаршия и Вселенската такава заплашва църковната стобилност в региона.

Същото може да се каже и за ролята на Русия в този спор. Руската патриаршия подкрепя действията на СПЦ защото от една страна тя самата има интерес да запази своето влияние сред православните християни в региона, за да контрира влиянието на Вселенският патриарх и Фенерската патриаршия. От друга страна именно спорът между Москва и Фенер в Украйна е и първопричина за този разрив. Така ставаме свидетели на нещо изключително интересно. Свикнали сме да мислим че в Европа има строго институционално разделение между държава и църква, между секуларните и религиозни власти. В същото време обаче ставаме свидетели на абсолютно идентични противоборства, както в Украйна, така и на Западните Балкани. В случая с Балканите, Сърбия категорично подражава на големият си брат от североизтока и използва абсолютно същите методи, стремейки се да наложи своите интереси чрез агенти на влияние, религиозни институции и дезинфромрация.

Ето защо в този смисъл можем да кажем, че застрашена от действията на сръбската църква не е само Черна гора, а и Република Северна Македония. Сръбската държава, както и сръбската църква никога не са криели своите амбиции да контролират земите на Охридската архиепископия. Нещо повече Сръбската патриаршия бе в основата на поставянето на македонската църква в схизма и  отказ от признаване на нейната автокефалност. И ако Атина дълги години отказваше да приеме името „Македония“, то Белград също толкова дръзко продължава отказът си да признае македонската църква.
 

Същите злонамерени действия ги виждаме сега спрямо вътрешните работи на черногорската държава и черногорската православна църква. Ето защо е необходимо, за да не станем отново свидетели на пъклените намерения и действия на Сръбската патриаршия за политическо влияние и надмощие  час по-скоро да се пристъпи към преминаване на Българската православна църква- Българска патриаршия и Охридската архиепископия в една църковна общност.

Разбира се, благодарение на по-горе споменатите агенти за влияние, докато Черна Гора отдавна е излязла от сръбската сфера на влияние, то това категорично не може да се каже за Северна Македония. Нашата братска държава все още се намира в железният юмрук на Белград, който ѝ пречи да продължи по пътя на своето европейско развитие. България като държава е готова да помогне на Северна Македония по този път, ако разбира се последната се откаже от кражбата на история и се помири с миналото си. Докато Белград и Москва диктуват събитията то това е невъзможно. Що се отнася до Черна Гора, Европейският Съюз а и православните църкви на Балканите трябва да я подкрепят по пътя ѝ на развитие, защото страната е доказала че има желанието да се отърси от зловредните влияния на външни правителства, както и че има истинско желание за прогрес.