Отношенията ЕС- Китай

След края на гражданската война през 1949 година и установяването на комунистическия режим, отношенията между Китай и Европейската общност дълги години бяха в застой. Подходът на Европа към Китай се основаваше на разбирането, че Китай под влияние на европейската ангажираност ще либерализира още своята икономика, ще утвърди върховенството на закона и ще демократизира политическите процеси в страната. Но периодът, в който Китай беше нововъзникваща сила, остана в миналото. Сега Китай е световна сила и централизираната китайска икономика влияе и има пряко отношение към почти всички предизвикателства стоящи пред Европейския съюз. Така в последно време нормализирането на връзките между Китай и ЕС става все по- забележимо и необходимо.

 Официално отношенията на Китай и Европейската общност стартират от средата на 70- те години на  XX век, когато комунистическата република за първи път проявява интерес към европейката икономическа интеграция. Последва подписване на „Споразумение за търговия и сътрудничество“, от което отношенията ЕС- Китай се ръководят и до ден днешен.

Отношенията в политическата сфера между Китай е Евросъюза са доста динамични. От 1998 г. ежегодно се провеждат срещи на върха ЕС- Китай на ниво премиер от китайска страна и председателя на Съвета на ЕС, председателя на ЕК и Върховния представител на ОВППС от европейска страна. В дневния ред на срещите присъстват широк кръг от въпроси, свързани с двустранните отношения, международните и регионални проблеми в света. Последната (двадесет и втора) среща на върха ЕС- Китай се проведе чрез видеоконферентна връзка на 22 юни тази година. На нея беше обсъден напредъкът в двустранните отношения между Китай и ЕС, глобалните предизвикателства, като изменението на климата, пандемията и някои регионални въпроси.

В търговските отношения ЕС и Китай имат широко застъпено сътрудничество. Европейският съюз като един от най- добре развитие региони в света е източник на капитали и високотехнологични продукти, съчетани с наличието на богати човешки ресурси и огромен китайски пазар, двете страни създават отлични предпоставки за взаимна икономическа допълняемост. Търговията между Китай и ЕС се е увеличила драстично през последните години. Европейският пазар се е превърнал в една от основните дестинации за износ на китайски стоки.

Но в отношенията между двете страни не липсват и спорни въпроси- статутът на Тайван, правата на човека, свързани с Тибетския въпрос, оръжейното ембарго, наложено на Китай от ЕС след събитията на площад „Тянанмън“ през 1989 година, както и предоставянето на статут „пазарна икономика“ на наложения след провеждането на XI конгрес на Китайската комунистическа партия през 1978 година икономически модел, наречен „пазарен социализъм“. Всеки едно то тези въпроси заслужва да бъде разгледан по отделно и по- подробно, но към този момент съществен напредък по тях на практика липсва.

Към настоящия момент отношенията между Китай и ЕС са претърпели чувствителна възходяща еволюция и в момента двете страни се определят като стратегически партньори. Икономиката, търговията и инвестициите са в основата на отношенията между двете страни, които признават необходимостта от засилване на отворената търговия, избягване на протекционизма в законодателството и излишната реторика. Между двете страни не липсват и базови различия. В отношенията си с Китай Европейският съюз се нуждае от осмисляне на стратегията си за развитие, включваща ангажираността и на Китай като глобален партньор. Това несъмнено ще доведе до преоценка на подхода на политика както от страна на Китай, така и от страна на ЕС.